Читать «Софи» онлайн - страница 78

Забеляза, че Фанси се бе наместила до Чарлз на дългата кухненска маса, където той седеше и лъскаше сребърни прибори с четирима други лакеи. Джон пък все още разговаряше с готвачката, която имаше вид на човек, готов да избухне всеки момент.

Девойката сви рамене и се изправи. Вече бе свикнала, че не можеше да мине и ден, без готвачката да се скара с някого. Пътьом кимна на другите слуги и заизкачва стълбите, за да излезе в кухненската градина.

„Такова ненужно мъкнене напред-назад“ — мислеше си тя и си проправяше път през лабиринта от билки и зеленчуци. Особено като се имаше предвид, че главната кухня имаше не една, а две мивки с нужната канализация. Но правилата си бяха правила и дори Господ нямаше да може да помогне на неразумната слугиня, която се осмели да използва безценните мивки с течаща вода на готвачката за такава недостойна цел като почистването.

Когато най-сетне стигна до далечната градинска стена, тя изхвърли мръсната вода в предназначената за целта каца, изплакна очуканото ведро и го напълни с вода на близката помпа. Остана за момент да се наслади на следобедното слънце и с нежелание се върна в кухнята към неприятната работа, която я чакаше. Беше стигнала до средата на стълбите, когато спорът между Джон и готвачката премина в истински скандал.

— Френски сос? Френска помия! — изрева с цяло гърло готвачката. — И защо, ако обичаш да ми кажеш, да готвя това, след като има достатъчно чудесни английски ястия?

— Вече ти обясних причината — отвърна търпеливо лакеят. — Маркизата си спомня, че госпожа Мейхю изразила подчертано предпочитание към това блюдо, когато веднъж вечеряла със семейството й. Смята да прояви гостоприемство, като го прибави към менюто в деня на пристигането на гостите.

— Гостоприемно щеше да бъде да ми дадете рецептата, написана на английски — промърмори готвачката точно когато Софи влезе в кухнята. Джон въздъхна.

— Казах ти, че госпожа Стюарт ще слезе след малко, за да ти я преведе. Уверявам те, че френският й е безупречен. Тя ще…

— К’во? Кралица Навирен нос шъ ни ощастливи с безценното си присъствие? Тряб’а да съ шегуваш — възкликна Фанси и хвърли зъл поглед към лакея. — Таз’ високомерна стара кранта би предпочела да съ хвърли от покрива, но не и да има вземане-даване с такива като нас. Никога не съм я виждала…

— Дръж си езика зад зъбите, Фанси Дженкинс — излая Джон и лицето му придоби морав цвят. Не искам да чувам нито дума повече за госпожица Стюарт. Нито дума! За разлика от теб тя е изключително фина дама. И като такава трябва да й отдадеш заслуженото уважение. Не успееш ли, ще бъда принуден да поставя въпроса на вниманието на госпожа Пикстън.

Ако с поглед можеше да се убива, Фанси щеше да го повали на място.

— Можеш говори с Пикси, докат’ посинееш, изобщо не ми пука; нищо няма да постигнеш. Ако случайно не си чул, да знайш: аз съм най-добрата камериерка в Хоксбъри. Да не мислиш, чи шъ мъ уволни, защот’ говоря за онова сляпо старо извинение за лична камериерка на господарката? Тогаз трябва да си съ побъркал.