Читать «Софи» онлайн - страница 77

Хедър Кулман

Спря за момент, изправи се и се огледа. Всичко беше мазно и опушено. Несъмнено щеше да капне от умора, докато изчисти и това огнище.

Като винеше за незавидното си положение Линдхърст и желанието му за овнешко с френско грозде, девойката извади чист парцал от кошницата. Натопи го във ведрото, пълно със смес от слаба бира и сапун, и започна да търка нечистотиите. От време на време хвърляше тревожни погледи навън в очакване негово височество да се появи и да започне да я наблюдава.

Това бе неговият начин за наказание — да наблюдава. Но само когато тя вършеше някоя особено неприятна работа. Как разбираше кога и къде да я намери, младата жена нямаше представа. Знаеше само, че той е винаги наблизо и погледът му я караше да губи самообладание.

Разбира се, Софи се опитваше да не му обръща внимание, стараеше се отчаяно да забрави за неговото съществуване. Но, уви, безрезултатно. Въпреки героичните си усилия неизменно се нервираше и правеше най-унизителни грешки. А мъчението не спираше дотук, о, не!

Вместо да се отдалечи доволно, както можеше да се очаква, той я наблюдаваше как се суети трескаво и се мъчи да поправи допуснатата грешка. Разбира се, тя се проваляше. Обикновено по това време вече бе толкова нервирана, че съвсем объркваше нещата. Чак когато белята станеше непоправима, той си тръгваше. Непоносим простак!

Спря, за да се огледа отново. О, как само копнееше да му каже какво мисли за него и неприятното му взиране, да излее яростта и възмущението си. Но не можеше и нямаше да го направи. Никога. Дори Линдхърст да се взираше в нея всяка секунда на всеки ден през следващите сто години. Нямаше да му признае, че е успял с отмъщението си; предпочиташе да се побърка, но да не му достави това удовлетворение.

След като затвърди решимостта си, младата жена си наложи да прогони мисълта за него и да довърши започнатата работа. Отново насочи вниманието си към опушените стени. Опита да пресметне какво й остава да върши и това я обезсърчи.

Щяха да й трябват поне пет такива ведра с миещия разтвор на Пикси, направен от селитра, сода и амоняк, за да може да почисти както трябва. Значи пет излизания от камината, за да изпразва, изплаква и пълни ведрото с чиста вода, както и времето, необходимо за измерване и смесване на отделните съставки на разтвора. Това правеше общо два и половина-три часа робски труд.

Софи изохка на глас. Господ явно я смяташе за много грешна, щом я наказваше с почистването на едно толкова голямо и мръсно огнище, в което можеше да бъде омазан с лой и изпечен дори самият Звяр.

Звярът намазан с лой и изпечен? На устните й се появи усмивка, защото си представи Линдхърст нанизан на шиш, с пъхната ябълка във високомерната му уста. Изхили се злобно и изпълзя от камината, като мъкнеше ведрото със себе си. Щом се появи в кухнята, отново я обгърна нехармоничната симфония на кухненския шум, придружен от хора на бъбривците.