Читать «Софи» онлайн - страница 76

Глава 10

— Направо са е побъркала. Накара мъ да излъскам всичко месингово в стаите за гости, дори ключовете на вратата — извика Фанси, като влетя в кухнята. — И за к’во е цялата таз’ суетня, питам аз? Зарад’ няккъв скапан виконт и неговата пикла! Човек шъ помисли, чи самият крал идва на посещение, толкоз са е побъркала Пикси всичко да бъде съвършено.

Джон Уилфорд, достопочтеният първи лакей, прекъсна консултацията си с готвачката и се намръщи на сипещата сквернословия камериерка.

— В този дом не произнасяме такива думи като „скапан“ и „пикла“, момиче, още по-малко когато става дума за виконт.

Гласът му прозвуча едновременно мило и непреклонно.

Новодошлата го изгледа с неприкрита наглост.

— О? И кой тъ е назначил да ми казваш к’во да говоря и к’во да не говоря. Доколкото знам, тук начело стои Пикси.

— Така е. И точно тя е въвела забраната прислугата да използва неприличен език. Или си забравила? — отвърна строго той.

— Никога не забравям нищо — заяви високомерно Фанси. — Не съм глупачка кат’ някои, дето мога да им кажа точно името. — Спря и погледна многозначително към Софи; тя търкаше огнището за печене, но продължи да работи, очевидно решила, че не си заслужава да отвръща на грубостите. Фанси изсумтя и довърши: — И тъй кат’ не съм глупава, знам, чи не съм длъжна да слушам поучения от теб или твоя…

— Колкото до „побъркването“ на госпожа Пикстън, както се изрази така непочтено — прекъсна я лакеят, за да продължи мъмренето си, — тя подчерта специално желанието си персоналът да направи добро впечатление на семейство Мейхю. Ако си забравила, ще ти припомня, че не е изключено „пиклата“ да стане господарка на Хоксбъри. И като такава ще има власт да ни изгони всичките, ако не й хареса как работим.

„Да ни изгони? Ха! Де такъв късмет“ — помисли си Софи, докато търкаше замръзналата овнешка лой в тавата за събиране на соса от печеното месо. Но тя, разбира се, не можеше и да се надява на подобно щастие. Дори ако изгореше до основи кухнята, както за малко не бе направила преди два дни, опитвайки се да запали огън във фурните за печене. Не, щеше да бъде като окована в Хоксбъри дотогава, докато Звярът (както бе нарекла тайничко Линдхърст) не се умореше да я тормози. И един Господ знаеше кога щеше да стане това.

Като се мръщеше, тя доизстърга останалата лой и я изхвърли в тенджерата, в която я събираха. После отнесе тенджерата по-далеч, за да не усеща миризмата, взе един парцал и започна да отстранява последните останки от мазнотията по тавата.

Макар от среднощната й среща с графа да бяха изминали само три дни, периодът бе достатъчно дълъг, за да започне да се пита дали затворът нямаше да бъде за предпочитане. В сравнение с живота под ужасните закони на Звяра слуховете за ужасите в кралския затвор започваха да и се струват все по-малко плашещи.

Изхвърли мръсния парцал и огледа тавата. Верен на обещанието си, негово противно височество я унижаваше на всяка крачка. И още по-лошо, успяваше да го направи без всъщност да казва нещо.

Изпълнена с желанието да стовари вече безупречно почистената тава на главата на Звяра, Софи събра нещата, с които чистеше, и пропълзя през вече безупречно почистеното огнище, като мъкнеше ведрото и кошницата след себе си. Мина покрай също така почистените пиростии и шишове и се озова в подобната на пещера камина от другата страна. Шумът от приличащата на пчелен кошер кухня отслабна толкова, че заприлича на далечно жужене.