Читать «Софи» онлайн - страница 75

— Ама как… — Софи тропна с крак. — Ооо! Ако искаш да знаеш, десетки мъже са изразявали желанието си да ме имат и са споделяли, че ще бъдат безкрайно поласкани.

Нямаше представа защо реши да го уведоми по този изключително неприличен и унизителен въпрос. Знаеше само, че гордостта й го изискваше.

— О, не отричам, че би било вълнуващо да те видя в леглото си, облечена единствено с прекрасните ти коси. Ти си наистина прекрасно създание. Красотата обаче не е всичко. Всъщност тя е почти нищо в сравнение с качества като доброта, вярност и интелигентност.

— Аз ще ти дам да разбереш…

Той я накара да млъкне с движение на ръката.

— Тъй като физическите ти достойнства нямат нищо общо с обсъжданата тема, не виждам причина да продължаваме този спор. Удовлетворението, което търся, ще бъде резултат от смиряване на гордостта ти, на суетата и самонадеяността. И така, госпожице Барингтън, вече знаеш какво те очаква, ако избереш Хоксбъри. — Изсмя се сухо. — Може би все пак ще предпочетеш затвора.

И тя наистина се изкушаваше да го направи. Да я смирява значи! Ха! Затова ще бъде нужно нещо повече от изхвърлянето на нощното му гърне и търкането на пода. Ами да, този звяр можеше да я накара да му измие краката и пак нямаше да усети и капчица срам. Само негодувание, дълбоко, изгарящо негодувание, каквото изпитваше и в момента.

Това наклони везните в полза на Хоксбъри и тя отвърна предизвикателно:

— Избирам Хоксбъри, и то с радост.

— Чудесно. В такъв случай изпълни нареждането ми да погледнеш твоя таласъм, за да можем да се връщаме. А и се приготви да ми обясниш как така се озова тук. Много съм любопитен да разбера поради каква логика избра Хоксбъри като твое скривалище.

С тези думи младият мъж тръгна натам, където се намираха предполагаемите таласъми. Той оглежда в продължение на няколко безкрайни минути, както й се стори, след което възкликна:

— А! Ето те и теб.

Отпусна се на колене, направи й знак с глава да се приближи и взе нещо от земята.

Гневът бе победил страха й. Софи повдигна леко дрипавата си пола и тръгна натам. Готова да види нещо наистина ужасно, тя се вторачи в това, което графът държеше.

Това бе топка от гъста тъмна козина и дълги бодли. Нищо чудно, че си бе представила чудовище със стотици зъби. Коленичи, за да може да го види по-добре, и промърмори:

— Какво е това?

Като издаваше успокояващи звуци, Линдхърст постави ръка под топката и я погъделичка. Няколко секунди по-късно тя се разгъна; показа се остра муцунка с бляскави очички. Въпреки цялата странност в малкото създание имаше нещо очарователно.

— Какво е това? — попита девойката, решила, че то определено й харесва.

Младият мъж се засмя, повдигна към нея животинчето, за да може да го огледа, и рече:

— Госпожица Барингтън, запознай се с господин Таралеж, твоят убийствен таласъм.