Читать «Софи» онлайн - страница 74

— Бих казала, че нещастницата е влюбена — промълви тя — и прекалено невинна, за да познава лъжливата мъжка природа.

— А аз бих я нарекъл вулгарна, задето под влияние на любовта действа като примряла за любовник курва.

— Ама… как… Как можеш да говориш така, гадняр такъв! Изобщо не беше така. Лорд Оксли ме накара да повярвам, че ме обича и иска да се ожени за мен. Просто следвах сърцето си, когато отидох при него. — Отметна глава и го загледа с безкрайно презрение. — Разбира се, изобщо не очаквам да разбереш чистотата на чувствата ми. Съмнявам се, че някога си изпитвал към когото и да било нещо друго, освен пренебрежение и самодоволство от собственото си превъзходство.

Той дълго се взира в нея, после отмести поглед.

— Нямаш абсолютно никаква представа какво чувствам аз или който и да било друг. Прекалено си себична и суетна, за да забележиш нещо или някой друг, освен ако, разбира се, не виждаш лична изгода в това. И дори тогава…

— Как смееш…

— Достатъчно! — Заповедта прозвуча толкова решително и енергично, че тя се подчини незабавно. — Нямам намерение да стоя тук и да споря цяла нощ с теб, госпожице Барингтън. Просто избери какво ще правиш и да приключваме с този въпрос.

Само преди малко девойката бе предпочела Хоксбъри, но сега вече не беше убедена, че това е правилният избор. Не и след всичко, което се беше случило току-що. Очевидно графът предпочиташе да наложи избраното от него наказание и това вече говореше достатъчно ясно на какви ужасии възнамеряваше да я подложи, ако остане. С нарастваща тревога тя се запита дали в имението има стая за мъчения.

— Е, госпожице Барингтън?

Стисна я по-силно за ръката, сякаш очакваше да побегне. Като си представяше вериги и железни менгемета за чупене на пръсти, Софи изграчи:

— Как да реша, когато още не си ми казал какво ще трябва да изтърпя, ако остана? То вероятно трябва да е наистина ужасно, за да го смяташ по-лошо от затвора.

Никълъс сведе глава, потърси погледа й и на устните му се появи смущаваща усмивка.

— О, не си ме разбрала правилно, госпожице Барингтън. Отмъщението, което имам предвид, не е по-лошо от затвора, просто ще ме задоволи повече.

Да го задоволи ли? Какво ли имаше предвид…

О, милост! Бузите й пламнаха от възмущение и смущение, когато се сети какво им бе казвал братът на Лидия относно задоволяването в отношенията между мъжете и жените. Да не би Линдхърст да я задържи като слугиня, за да я кара да споделя леглото му?

Виденията й за стаята на мъчението бързо бяха изместени от нови, този път изпълнени с пера, маргаритки и крем-карамел. Тази вероятност я разтревожи още повече и тя възкликна:

— Няма да дойда в леглото ти!

— Да дойдеш в леглото ми ли? — Направи пауза, изсмя се и я бутна. Желанието ми е да накажа теб, не себе си, а не виждам по-голямо наказание за един мъж от това да легне с ледена принцеса като теб. Членът ми най-вероятно ще пострада сериозно от измръзване, ако проникне в теб. — Поклати глава, без да обръща внимание на възмущението й. — Не се страхувай изобщо, госпожице Барингтън. Точно това пък, да дойдеш в леглото ми, никога няма да поискам от теб. Въпреки лошото ти мнение за мен, има прекалено много жени, които желаят да го направят. Умни жени при това, трябва да добавя, които няма да ме уморят от отегчение, както несъмнено ще направиш ти.