Читать «Софи» онлайн - страница 73

— Нима? И какво точно имаш предвид, като казваш, че зависи от мен?

Това нейният глас ли беше, толкова тънък и пресипнал?

— Искам да кажа, че имаш избор.

— Избор ли?

— Да. Избор. — Приближи лице към нейното. — Можеш да останеш да служиш в Хоксбъри и да правиш каквото ти кажа толкова дълго, колкото аз реша, след което ще бъдеш свободна да ходиш където си искаш. Или ще те отведа в затвора още тази сутрин.

Сега лицето му бе съвсем близо; девойката виждаше мрачното му изражение… и белега.

Изнервена и от двете, тя отстъпи крачка назад.

— 3-зщо искаш да остана в Хоксбъри, щом м-ме презираш? М-мислех, че желаеш да бъда колкото се може по-далеч от погледа ти — заекна тя; мразеше гласа си, задето я бе предал.

Настъпи напрегнато мълчание. Тогава Никълъс я хвана за брадичката и вдигна нагоре лицето й.

— Може би искам да бъдеш наблизо, за да мога да те тормозя с грозната гледка на белега си.

Софи беше шокирана от своите така глупаво изречени думи. Колко ужасно звучаха в неговата уста, колко жестокост се криеше в тях.

Младият мъж изсумтя и пусна брадичката й.

— Да, драга ми госпожице Барингтън. Известно ми е всичко за отвращението ти от моя белег. И как може да не ми стане известно? Цялото висше общество говори за това и за нетърпимостта ти към моята арогантност. А, да, нека не забравяме и клюката за приспивно действащата ми глупост и гротескния ми ръст.

Девойката сведе отново глава, този път по-скоро от срам. Не знаеше какво да каже, но нещо я караше да го направи, затова промълви: Линдхърст…

Той я прекъсна:

— Моля те, не ме разбирай неправилно. Не искам от теб да отричаш, че си казвала тези неща, нито че отношението ти се е променило. А и какво ли ме засяга мнението на една малка глупачка с низш произход?

— Низш произход? — възмути се Софи. — Понякога може и да постъпвам глупаво, но определено не съм е низш произход. Май си забравил, затова ще ти напомня, че майка ми е дъщеря на граф.

— А баща ти е най-обикновен търговец на платове.

— В баща ми нямаше нищо обикновено — отвърна разгневено тя. — Той беше най-благородният, най-красивият джентълмен в цяла Англия. Всички, които го познаваха, го казват!

Никълъс отговори с насмешка:

— Ако това, което твърдиш, е вярно, как тогава е създал толкова вулгарна дъщеря? Налага се заключението, че…

Кракът й го улучи в глезена.

— Оох! Какво о…

— Как смееш? — изсъска девойката. — Как смееш да говориш такива лъжи? Аз не съм вулгарна и ти го знаеш много добре.

Понечи да го ритне отново, но той я хвана за ръцете, дръпна я рязко към себе си и стисна краката й като в клещи между своите. Притисна решително борещото се момиче и изрече през стиснати зъби:

— О? А как би нарекла жената, която отива в дома на ерген и го умолява да се ожени за нея?

До този момент Софи го удряше с юмруци по гърдите. Сега се вцепени, изумена от болката, която й причини напомнянето за Джулиан и неговото предателство.