Читать «Софи» онлайн - страница 72

— Нито едното, нито другото — успя да отвърне през смях той. — Просто ми е смешно, че момиче на вашата възраст все още вярва в приказки. Никой ли не ви е казвал, че не съществуват такива неща като таласъми… или феи… или тролове?

— О? Постави ръце на кръста, като го гледаше с безкрайно неодобрение. — Щом няма такива неща като таласъми, кажете ми, ако обичате, какво тогава ме нападна? Мога да ви уверя, че не беше язовец или заек.

— Най-добре да погледнем, за да разберем. Младият мъж все още се смееше, когато се приближи до изгасналия фенер и го вдигна. Запали го и се върна на мястото на предполагаемото нападение.

— Е, отиваме ли?

Посочи към живия плет. Без да чака отговор започна да се промъква из храсталака, като от време на време поспираше, за да освети с фенера.

Все още убедена в съществуването на митичните таласъми, девойката го наблюдаваше от безопасно разстояние.

След като претърсва известно време гъсталака, Линдхърст се отпусна на колене и издаде едно ликуващо „Аха!“. Остави фенера на земята и се зае да оглежда нещо, но какво, Софи нямаше представа. Той изкомандва тихо:

— Елате да видите вашия таласъм, госпожице Барингтън.

— Какво е това? — попита тя; нямаше желание да се приближава. Ами ако наистина беше таласъм? Или нещо също толкова лошо като змия или прилеп? Графът изпъшка нетърпеливо.

— Вече ви обясних — вашият таласъм.

— Но вие казахте…

— Казах да дойдете тук — изрече рязко той. — Необходимо ли е да ви напомням, че сте слугиня в дома на семейство Съмървил и следователно трябва да изпълнявате нарежданията ми? Ако искате да запазите мястото си, съветвам ви да ми се подчинявате.

Да си запази мястото? Младата жена се вторачи в Никълъс. Не можеше да повярва на ушите си. За пълна глупачка ли я смяташе? Да си запази мястото значи! Несъмнено това беше хитрост, с цел да я примами обратно в имението и оттам да я изпрати в Лондон, окована във вериги.

— Софи?

Явно го беше раздразнила сериозно. Девойката изправи рамене, вирна брадичка и отвърна:

— Не, няма да ви се подчиня. Защо да го правя? Знам чудесно, че ме презирате и нямате намерение да ме оставите в Хоксбъри. Противно на вашето мнение, аз не съм чак такава глупачка.

Той се изправи бавно в целия си плашещ ръст.

— Така ли?

— Така — заяви тя. — И ми е напълно ясно защо ме гонихте.

— О! Е, в такъв случай бихте ли ми казали?

— За да си отмъстите, разбира се. Презирате ме и желаете да ме накажете, задето ви опозорих пред висшето общество. Така ще ми отмъстите заради накърнената си гордост и дори ще спечелите точки, като ме хвърлите в затвора.

Линдхърст кимна отсечено.

— Имате право в две отношения, госпожице Барингтън. Наистина ви презирам. И определено желая да си отмъстя. Но грешите относно начина, по който смятам да го направя.

Тя се намръщи, изненадана от думите му.

— Да не искате да кажете, че няма да ме върнете насила в Лондон и да ме предадете на моите кредитори?

— Това, скъпа моя, зависи единствено от теб — отвърна той и тръгна към нея.

В тихия му, подобен на мъркане глас усети нещо заплашително, нещо, от което по гърба й полазиха ледени тръпки. А когато застана над нея с бляскащи в мрака очи, Софи едвам събра сили да остане на мястото си.