Читать «Софи» онлайн - страница 67

— Тя наистина е прекрасна — увери го майка му, без да обръща внимание на своя съпруг. — Както и госпожица Минерва Мейхю, дъщеря на виконт Бръмбли. Сигурно си го спомняш от времето, когато ходеше с баща си на риболов в Шотландия? Неговото имение е в съседство с нашето.

— Разбира се, че си го спомня — намеси се маркизът. — Как би могъл някой да забрави лудия по сьомгата Бръмбли и безконечните му риболовни изобретения!

Как наистина, помисли си Никълъс и кимна. С кривото си ляво око и маниакалното си увлечение по всичко с перки и опашка той бе наистина запомняща се личност.

— Е, да, разбира се — изхриптя майка му. — Колкото до дъщеря му, имах удоволствието да се запозная с нея преди няколко години по време на един риболовен празник в Къмбърланд. Тогава тя беше само на единайсет, но изглеждаше многообещаваща.

— И казваш, че все още не е представена сред обществото? — попита Никълъс; не искаше да разчита само на обещаващото й качество.

— Тъй като майка й е мъртва, а баща й се интересува единствено от риболов, този въпрос очевидно просто е бил пропуснат.

Това обяснение бе на баща му.

Младият мъж погледна към него; той се усмихна в отговор, сякаш бе видял нещо особено забавно. Притеснен, че това може да е госпожица Мейхю, той попита:

— Ти също ли си виждал дъщерята на виконта, татко?

— Не. Не. Не мога да кажа, че съм имал това удоволствие, но знам доста за нея от приказките на Бръмбли. Той никога не пропуска възможността да се похвали с умението й с въдицата и стръвта.

— Госпожица, която обича да ходи на риболов? — Само тази добродетел бе достатъчна, за да заслужава поне да се запознае с нея. Той кимна.

— Обещаващо.

Майка му, която лежеше и се давеше, внезапно прекъсна театралното си изпълнение и се усмихна:

— Така стигаме до третата и мога да кажа, най-перспективната кандидатка за женитба, лейди Хелън Станклиф, дъщеря на херцог Уиндфорд. С майка й сме приятелки от деца и в писмата си тя винаги ме е държала в течение за развитието на Хелън. Както се говори, това момиче е прекрасно създание с много съвършенства. Скъпото дете трябваше да се представи на тазгодишния сезон, но брат й Реджиналд почина неочаквано и семейството едва сега излиза от траура си.

Дъщеря на херцог? Прекрасна и с много съвършенства? Никълъс попипа белега си и изтръпна. Сигурно беше от госпожичките, които биха се отвратили от белега му. Колкото до другите две, ами…

— Какво ще кажеш, Колин? Ще почивам ли в мир или няма? — попита с отслабващ глас майка му.

Младият мъж въздъхна. Наистина копнееше за възмездие, но дали то щеше да бъде в състояние да облекчи раните му? И още по-важно, дали болката от тези рани нямаше да бъде по-слаба от страданието, което щеше да му причини констатацията, че е страхливец? А точно такава констатация се налагаше, ако сега се измъкнеше в Шотландия, за да избяга от своите страхове.

Щеше да се окаже, че госпожица Барингтън го е превърнала в страхливец.

При тази мисъл дланите му се свиха в юмруци. Не!

Дяволите да го вземат, никога! Тя може и да бе накърнила гордостта му, но нямаше да й позволи да направи същото и с мъжеството му. Той беше Никълъс Съмървил, граф Линдхърст и наследник на маркиз Бересфорд. Никога нямаше да позволи на дъщерята на един търговец на платове да определя какво ще прави. Никога! Щеше да остане в Хоксбъри и да й покаже какво е да жънеш онова, което си посял. И тази жътва наистина щеше да й се стори изключително горчива.