Читать «Софи» онлайн - страница 65

— И какви качества… Трябва да притежава подходящата съпруга?

Нямаше нужда да размишлява сега, за да отговори.

— Жената, за която ще се оженя, трябва да бъде добра, мила, вярна и разумна. Намери ми такава и до една година ще имаш внуче.

Веднага съжали за казаното. О, по дяволите… по дяволите! Току-що бе предизвикал майка си да му намери жена.

По блясъка в очите й, разбра, че тя е готова да отвърне на предизвикателството. Добре се беше наредил.

Затворила отново очи, майка му отвърна с писклив глас:

— Ако искаш такава съпруга, значи не търсиш където трябва.

— Нима?

Баща му се беше намесил; очевидно цялото представление го забавляваше безкрайно.

Съпругата му направи истинско шоу от кимването, което приличаше повече на спазъм.

— По време на сезона в Лондон човек може да намери само глупави, егоистични, алчни същества като онова момиче Барингтън. Е, наистина, красиви. Но не струват и пет пари за мъжа.

Маркизът се изсмя.

— Доколкото си спомням, аз те срещнах в Лондон по време на сезона, Фани, любов моя, но никой не би казал, че си глупава, алчна или егоистка.

Тя надигна глава и го изгледа.

— Това беше преди трийсет години, а сега времената са съвсем други. Тогава възпитаваха момичетата така, че да бъдат помощнички и другарки на своите съпрузи, не… — Спря рязко и очите й се разшириха, сякаш внезапно се бе опомнила. Главата й се отпусна отново върху възглавниците. Моментално смени ролята и довърши със стон: — Не безмозъчни украшения.

Баща и син се спогледаха развеселени.

— И така да е, майко, надали има по-голяма вероятност да срещна вярната жена тук, в Хоксбъри, отколкото в Лондон. Освен това очевидно ще бъда принуден да не се женя дотогава, докато ти или умреш, или се възстановиш.

— Може би не. Човек никога не знае какво го очаква — отвърна тя.

Никълъс погледна смутено майка си, която определено изглеждаше доволна от себе си. Колкото и да не му се искаше, попита през стиснати зъби:

— Би ли обяснила какво искаш да кажеш с тази забележка.

Тя се задави, пое си мъчително въздух и най-сетне изрече:

— Моля те, не ме мрази, Колин, но просто няма да мога да почивам в мир, ако знам, че не си се оженил. Затова аз… Поканих три подходящи млади дами да ни посетят поотделно през следващите три седмици. Това е моето… — кашляне, хриптене — …предсмъртно желание — да се ожениш за една от тях.

Младият мъж наблюдаваше майсторската игра на майка си, изпълнен с по-голям ужас от думите й, отколкото би го изпълнила тази сцена, ако бе истинска.

— Ти не би могъл… не би могъл да не изпълниш… предсмъртното ми желание!

Ужасът му премина във възмущение, когато маркизата се отпусна на леглото. Как не! Никога няма да й изпълни желанието! Как се осмеляваше да го манипулира по такъв начин. Той беше възрастен човек и сам щеше да решава кога и за кого да се ожени. Крайно време беше тя да го осъзнае и да престане да му се меси.

Канеше се да й каже точно това и да обяви намерението си да избяга в Шотландия, когато Фани додаде:

— Гарантирам ти, че и трите момичета са прекрасни, добре възпитани създания. За разлика от проклетото девойче Барингтън за всяка една от тях би било чест да стане твоя съпруга.