Читать «Софи» онлайн - страница 68

Устните му се разтегнаха в усмивка — представи си реакцията й, когато ще вкуси плодовете на своята жътва.

— Ще се срещна с госпожиците — обяви той.

— Благодаря ти, скъпи. — Майка му затвори очи, сякаш изпадаше в кома. — Благодарение на теб ще намеря покой.

Ако всичко се развиеше според плана му, той също щеше да намери покой.

Глава 9

Софи скочи и изпищя, тъй като някаква тъмна сянка се отдели от дърветата по осветената от луната алея. Тя се спусна надолу, като биеше диво с дългите си черни крила, след това се извъртя и се насочи право към главата й.

Прилеп! Сниши се с писък и клекна; едва не изгуби съзнание при спомена за разказите, които беше чувала от братята на Лидия за тези създания. В един от тях прилеп се заплел в косите на някаква жена и изсмукал всичката й кръв. Да умре от такава ужасна, противна смърт…

Потрепери, притисна бонето си с длани и се приведе дори още по-ниско, убедена, че кръвожадното създание е някъде над нея и се готви да я нападне. Зачака най-лошото…

Умираше от страх и…

Нищо не се случи. Над главата й цареше блажено спокойствие.

Осмели се да погледне към небето. В същия миг във въздуха се разнесе друг призрачен писък, този път от известно разстояние. Малко по-късно гадното същество премина пред пълната луна и тъмният му силует се очерта на фона на бледото кълбо.

Имаше подобна на птица опашка. Да, определено като на птица. А онова острото бе определено човка. Колкото до крилете… ами да, не приличаха ли повече на ястребови, отколкото на прилепови?

Софи се намръщи. Опитваше да си припомни рисунките на прилепи, които бе виждала. И си отдъхна. Да. Това определено не беше прилеп. Не и с такъв размах на крилете. След като се успокои, че е в безопасност, тя вдигна отново куфара, който бе изтървала в паниката си, и бавно пое по пътеката.

Не можеше да каже колко дълго и колко далеч бе стигнала. Единственото, което знаеше със сигурност, бе, че призори трябваше да стигне пътя за Ексетър. По това време фермерите се отправяха към пазара, поне така бе чула да обяснява готвачката на една от слугините, и се надяваше да успее да убеди някого да я закара до града.

А какво щеше да прави, като стигне в Ексетър?

Въздъхна. Не беше мислила нито какво ще прави, нито къде ще отиде. Единствената й цел засега беше да избяга колкото може по-далеч от Хоксбъри…

И от Линдхърст. Срита туфа посребрен от лунната светлина прещип, като си представи, че е главата на негово височество. Отвратителен звяр! Несъмнено бе казал на родителите си коя е и сега я търси с намерението да й отмъсти. Усмихна се, като си го представи как се щура от стая в стая и реве като ранена мечка при всеки неуспешен опит да я открие.