Читать «Софи» онлайн - страница 66

Софи! Изпълнението на майка му го бе отвлякло до такава степен, че бе забравил напълно за нея. Ако избягаше сега, щеше да изпусне единствената си възможност да й отмъсти. А ако останеше…

Лицето му се сгърчи. Един Господ знае какви претендентки за ръката му щеше да му доведе сега маркизата. Напълно възможно бе дори и трите да са празноглави като госпожица Барингтън, и следователно да се отвратят от обезобразената му буза. Заслужаваше ли си заради отмъщението да рискува да получи нови удари върху самочувствието си? Освен това не трябваше да забравя въпроса за скандала…

Сякаш прочела мислите му, маркизата получи нов „пристъп“, след което изхриптя:

— Няма смисъл да се измъчваш заради Барингтън. Нито едно от тези момичета не е било в Лондон през този сезон и няма представа за случилото се. Всъщност и трите тепърва ще се представят там и това означава, че все още не са покварени от градските излишества.

Още не са се представили? Обикновено това означаваше, че госпожицата е или още прекалено млада, или направо ужасна, за да не заслужава по нея да се пръскат средствата, които изисква присъствието им в Лондон по време на сезона. И двете възможности бяха ужасяващи. Никълъс потрепери. Почти толкова ужасяващи, че да го накарат да забрави желанието за мъст и да потърси подслон в Шотландия.

Все още не бе решил какво да прави, затова промълви:

— Моля те, кажи ми нещо повече за тези провинциални модели на поведение.

Майка му се изкашля няколко пъти немощно, преди да отговори:

— Едното момиче е лейди Джулиана Хауланд, дъщеря на покойния маркиз Чадуик. Тя е… Чакай да помисля. На двайсет? Да, на двайсет години. И е изключително разумна. Всъщност тя сама е решила да не се представя за сезона, тъй като е преценила, че Лондон е едно изключително нездравословно място. За разлика от алчните, наконтени същества, тръгнали на лов за съпрузи, сам ще се убедиш, че лейди Джулиана няма да има нищо против да прекарва по-голямата част от годината, като ти помага да се грижиш за именията си.

Чадуик? Хмм. Не беше ли чувал неотдавна за някакъв скандал, свързан с това име? Младият мъж се замисли за момент. Ама да, разбира се. Лорд Чадуик бе умрял всъщност миналата година при пиянско сбиване заради някаква кокона. Бедната лейди Джулиана. Тя най-вероятно се бе отказала от сезона не поради здравословни причини, а от срам, чувство, което на него самия му бе познато до болка.

Смръщи леко чело. Как можеше да откаже да се запознае с нея, след като разбираше толкова добре унижението й? Тя можеше да припише отказа му на постигналото семейството безчестие и така да се почувства още по-белязана. Освен това запознанството не го задължаваше да се ожени за нея. От него се искаше само да бъде мил и любезен и да й покаже, че глупостта на баща й няма нищо общо с нея самата.

Кимна и промърмори:

— Прекрасно.

— Така ли?

Гласът на баща му надали щеше да прозвучи по-изненадано, ако се бе съгласил да се ожени за момичето без да го е видял.