Читать «Софи» онлайн - страница 63

— Колин? Да не би нещо да не е наред с вратата?

Младият мъж трепна.

— Какво? Не. Извинявай.

Той се обърна и огледа стаята, сякаш я виждаше за пръв път.

По стените бяха залепени тапети в синьо, приглушено-розово и охра — нюанси, които се отразяваха в дебелия скъп килим. Вдясно се издигаше камина, край която бяха разположени два тапицирани стола. На един от тях бе поставен гергеф с недовършен шедьовър на ръкоделието. Край отсрещната стена, между широките прозорци, стоеше кокетното бюро на майка му, както обикновено отрупано с предпочитани книги и пазени с любов писма.

Усмихна се. Нищо не се бе променило, с изключение на майка му. Обикновено розовото й лице бе плашещо бледо и младият мъж веднага се запита доколко прав бе баща му, като поставяше под съмнение болестта й.

Докато стоеше така, тя му се усмихна слабо и рече:

— Колин, скъпи синко. Ела да целунеш майка си. Аз…

Прекъсна рязко думите си и се загърчи в някаква смесица между давене и ридания.

Парализиран от страх, Линдхърст прекоси тичешком стаята.

— Колин.

Маркизата изпусна въздишка и застина абсолютно неподвижно.

Той притисна отпуснатата й глава към гърдите си, като ридаеше:

— Майко… моля те… обичам те…

Тя се размърда леко.

— Какво добро момче си, щом дойде да бъдеш с мен в последните ми дни.

— Не. Не! — Прегърна я бурно. — Няма да ти разреша да говориш така. Чуваш ли? Нито дума! Съвсем скоро ще бъдеш отново в прекрасна форма. Честно казано, изобщо няма да се изненадам, ако още в края на тази седмица станеш и започнеш да даваш нареждания на цялата къща.

Постави внимателно главата й върху възглавниците и я целуна по бузите, като се молеше думите му да се окажат верни.

Маркизата издаде някакъв звук и затвори очи, очевидно изтощена от усилие.

— Обещай ми нещо, синко.

— Всичко — отвърна тържествено той.

— Обещай, че няма да жалиш, като си отида. Обещай…

— Майко…

— Не. Остави ме да довърша, докато все още мога. Искам да обещаеш да си ме спомняш с радост. Знай, че напускам този свят без съжаление… Освен едно.

— Какво е то?

Все така отпусната върху възглавниците, тя направи неуспешен опит да изрече нещо с треперещите си устни. В този момент баща му се изкашля. Това подсети Никълъс за недоверието на маркиза, че съпругата му действително е зле.

Седнал на един стол от другата страна на леглото, баща му се ококори и се потупа по гърдите.

Младият мъж се намръщи и поклати глава; започваше да мисли, че баща му се бе побъркал.