Читать «Софи» онлайн - страница 55

Фанси обаче забеляза както него, така и интереса му към девойката. Сръга го здраво в ребрата, за да привлече вниманието му, и рече:

— Казвах на тоз’ глупчо — посочи с пръст към Тери тя, — чи най-вероятно шъ го уволнят, задето е наел таз’ — показалецът се премести към Софи — кат’ новата слугиня за всичко.

— Така ли? — Лакеят насочи отново изпълнения си с възхищение поглед към девойката. — Аз например трябва да кажа, че одобрявам избора му.

Фанси също се вторачи в нея, само че без капчица възхищение.

— Хм! Шъ си смениш много бързо мнението, кат’ съ наложи да вършиш задълженията й вместо нея.

— За мен би било чест да помогна на една толкова прекрасна дама — отвърна той. И като се поклони на Софи, додаде: — Позволете ми да се представя. Чарлз Дибс, втори лакей, на вашите услуги, госпожице…

— Бартън. Софи Бартън — обади се Тери.

Когато Чарлз взе ръката й в своята и залепи продължителна целувка на дланта й, Фанси изблъска ръката й и я побутна към Тери.

— Пикси тъ чака — озъби се тя. — Ако си даваш сметка кое е добро за теб, няма да съ бавиш нито секунда повече.

— В такъв случай ще те видя по-късно, хубава Софи — изгука Чарлз и дори успя да й намигне, макар Фанси вече да го дърпаше нататък.

Тери я хвана за ръката и я поведе из оживената кухня.

— Внимавай с Чарлз — предупреди я той. — Той е истински дявол с жените.

— Не бих нарекла ангел и тази Фанси. Не знам откога не съм срещала такава кавгаджийка.

Младежът въздъхна и тръгна към вратата, която се намираше точно срещу входа, през който бяха влезли.

— Фанси е устата и не си поплюва, но обикновено не е толкова груба. Несъмнено още не й е минало от конското, което й е чела Пикси. — Тръгна нагоре по лявото крило на двойно дървено стълбище и додаде: — Милите очи, които ти правеше Чарли, също не допринесоха за подобряване на настроението й. Фанси не е безразлична към него и най-вероятно се чувства заплашена от красотата и възпитанието ти.

— Е, може да бъде спокойна в това отношение. Не проявявам никакъв интерес към Чарлз. Да си го пази, има благословията ми.

— В такъв случай трябва да я убедиш в това — заяви младежът, като стъпи на площадката.

Отново я хвана за ръката и я помъкна по някакъв къс, гол коридор. Спря пред последната врата вдясно. Оправи перуката си, приглади сакото и почука леко на тъмната дървена врата.

— Влез! — обади се отвътре повелителен глас.

— Готова ли си да отрежеш главата на змея? — прошепна той и хвана дръжката.

И я натисна, щом спътницата му кимна. Вътре, пред дървена маса, отрупана с пръстени бурканчета, сушени растения и стъклени шишенца, стоеше дребна жена, облечена в кафява рокля. На прошарените и коси с цвят на морков имаше снежнобяло боне. Колосан волан ограждаше дребно лице с остри черти, на което отговаряше прякорът й.

Вдигна проницателните си зелени очи и рязко изрече:

— Терънс. Най-сетне. Започнах да се опасявам, че си избягал с някоя млекарка или с друга млада глупачка.

Младежът се поклони.

— Никога, госпожо Пикстън. Винаги на вашите услуги.