Читать «Софи» онлайн - страница 53

В мрака не успяваше да различи нищо от местността, сред която се носеха. Полюлявана от каретата и унасяна от подсвиркването на Тери, девойката скоро потъна в дълбок сън. Събуди се от внезапното спиране с чувството, че е задрямала току-що.

Примигна и се огледа. Намираха се в някакъв двор, пред тях вероятно бе главната сграда. Тя беше построена с придобили тъмен цвят в мрака тухли. По вертикалната линия на прозорците, много от които светеха, Софи видя, че къщата е четириетажна и има множество помещения.

Докато се взираше в пантомимата, разигравана от два силуета зад един от прозорците на втория етаж, тя чу отваряне на врата. В следващия миг отдясно я заля светлина и привлече вниманието й към някаква ниска жена с фенер в ръка.

— Крайно време беше да съ появиш, Тери Мабът — извика не особено любезно жената. — Днес следобед на нейно височество й стана зле и както сме с по-малко хора, а ти по цял ден съ губиш един Господ знай къде. Пикси тряб’аше да върши и твойта работа. Много е ядосана зарад’ туй, от мен да го знайш. Каза, чи шъ та гълчи, докат’ оглушейш, задет’ та нямаше толкоз дълго.

— Пикси ли?

Софи погледна новия си приятел за обяснение.

— Госпожа Пикстън, икономката.

Лицето му пребледня, когато произнесе името й.

— Е? — обади се жената. — Какво имаш да кажеш?

— Не че това ти влиза в работата, Фанси Дженкинс, но ми трябваше повече време, отколкото очаквах, за да намеря подходяща прислужница — отвърна той; увереният му тон бе в пълен контраст с изплашеното му изражение. — Не е лесно да намериш добра работна ръка, знаеш ли?

— Тя трябва да бъде най-добрата прислужница, която е виждала Пикси, ако искаш да си запазиш слуха.

Младежът напрегнато погледна към девойката.

— Ъъъ… уверявам те, че е точно такава.

Жената изсумтя.

— Е, идвай тогаз. Колкото повичи са мотайш, толкоз по-зле за теб.

Тери подаде юздите на някакво момче, скочи от мястото на кочияша и помогна на Софи да слезе. Тя усети как треперят дланите му, когато и подаде ръка, и разбра колко се страхува от икономката.

Изпълнена със съжаление заради неприятностите му и в желанието си да му помогне по някакъв начин, тя прошепна:

— Може би ще е най-добре да кажем на госпожа Пикстън, че колелото се е счупило на връщане и ни е било нужно много време, докато намерим колар да го оправи.

С вид на човек, който е първият в редицата на чакащите да бъдат екзекутирани, приятелят й поклати глава:

— То се счупи на отиване към Ексетър, не на връщане оттам. Никси със сигурност ще разбере, ако се опитам да й кажа нещо друго. Тя винаги разбира, когато някой я лъже.

— Не е нужно да я лъжеш. Обясни просто, че те е задържало счупването на едно от колелата и не казвай нищо повече. Тъй като се връщаш с мен, тя несъмнено ще реши, че си бил на пазара, и така ще стигне до извода, че се е счупило на връщане.

— И аз ще се отърва, без да съм изрекъл никаква лъжа — довърши вместо нея той.

Младата жена кимна. Спътникът й се ухили до уши.

— Умно момиче. Виждам, че съм се върнал с най-умната прислужница в цяла Англия.