Читать «Софи» онлайн - страница 56

Тук Софи побърза да последва примера му и направи елегантен поклон.

— Добре, добре. И кого си ни довел? — попита тя, като огледа критично новодошлата.

Тери побутна леко спътницата си.

— Госпожо Пикстън, нека ви представя госпожица Софи Бартън, нашата нова прислужница.

— Така ли? — Тук икономката премести очи от лицето на девойката и ги присви при вида на скъпите й, макар и изпоцапани и леко разкъсани дрехи. Повдигна вежда и додаде: — Бих искала да поразпитам насаме нашата нова прислужница. Ти, момчето ми, засега си свободен.

Тери хвърли неспокоен поглед към новата си приятелка.

— Но, госпожо Пикстън…

— Върви. С теб ще поговоря по-късно.

Той се поколеба за секунда, след което се поклони и неохотно се подчини.

Щом вратата се затвори зад него, икономката впи поглед в очите на новодошлата и рече:

— Кажи сега, моме.

— К-какво? — заекна Софи.

— Чу ме. Рекох: Кажи сега.

— Какво да кажа? Не разбирам.

Изражението на жената стана по-сурово, когато се сопна:

— Виж какво, момиче. Аз не съм сляпа и очите ми казват, че ти не си от нашата черга. Искам да знам коя си и каква игра играеш.

— Името ми наистина е Софи Бартън и идвам да работя като прислужница — отвърна девойката; започваше да се чувства неловко под немигащия поглед на икономката. Нищо чудно, че Тери се бе разстроил толкова само при мисълта да я лъже. Тя като че ли имаше способността да гледа в човека и да вижда и най-скритите му мисли.

След няколко, както се сториха на Софи, безкрайно дълги мига, утежнени допълнително от мълчанието, госпожа Пикстън посочи с брадичка модната й връхна дреха.

— Ако това, което казваш е вярно, тогава, ако обичаш, обясни ми защо една дама като теб би станала слугиня.

Тъй като Софи продължи да я гледа втренчено, опитвайки да съчини някаква правдоподобна история, икономката я погледна отново право в лицето и внезапно отговори вместо нея:

— Според мен си дошла тук, за да се опиташ да впримчиш в мрежите си сина на негово височество.

— Син ли? — изненада се Софи.

Не й беше дошло наум да попита дали маркизът има деца. Ако въпросният син бе на възраст за женитба, както намекваше госпожа Пикстън, значи несъмнено бе в Лондон за сезона. А това означаваше, че е запознат както с нейната самоличност, така и със скандала.

— Да, син. Младият Колин. И ако си дошла заради него, по-добре си тръгвай още сега. Нейно височество получи писмо точно тази сутрин, в което той я уведомява, че отива в Шотландия на риболов.

— Колин? — Девойката се замисли дали познава някакъв Колин. Единствените Колин, за които се сещаше, бяха виконт на около шейсет години и четиригодишният син на лейди Бърджес. Икономката вече го бе представила като млад и се налагаше изводът, че той е сред младежите, които предпочитаха публичните домове и комара пред балните зали.

Успокоена от това заключение, Софи поклати глава.

— Нямах представа, че маркизът има син. Интересува ме само свободното място.

— Наистина ли? В такъв случай да изкажа ли друго предположение относно присъствието ти тук? — Сведе поглед към корема й. — Възможно ли е да си бременна и да си избягала от къщи и от позора?