Читать «Софи» онлайн - страница 54

— Ако не искаш да тъ уволнят, отивай веднага да обясниш на Пикси защо си закъснял — сопна се жената.

— Наистина е най-добре да се изправиш колкото се може по-скоро пред лицето на змея и да приключиш с този въпрос — прошепна Софи, като хвърли успокоителен поглед към Тери.

Той кимна в знак на съгласие и двамата заедно последваха другата жена, която влезе в сградата. Непосредствено зад входа се намираше потънало в полумрак стълбище и жената изчезна надолу по него. Девойката предположи, че то води към кухнята, и тръгна след Тери, който вземаше стъпалата по две.

Това действително бе кухнята. Нейните размери и обзавеждането говореха ясно, че в този дом са давани впечатляващи приеми. А броят на хората около печката и масите показваше недвусмислено, че тези примери не бяха останали в миналото.

— Пикси е в килера. Каза да й съ обадиш веднага, щом съ върнеш — обади се глас отляво.

Разпознала гласа на жената с фенера, девойката погледна към нея. Поради господарското държание бе очаквала да види отдавна прехвърлила трийсетте жена. Възрастта и обаче я изненада. Прислужницата не можеше да е на повече от двайсет години.

„Освен това е много красива“ — заключи Софи, като я оглеждаше е критичния поглед, с който една жена оценява друга. С пищната си фигура, синьо-зелени очи и червеникавокестеняви коси, които се показваха изпод бонето и, тази жена несъмнено привличаше мъжкото внимание.

Забеляза също така, че непознатата също я оглежда. Ако се съдеше по силно смръщеното й чело, това, което видя, не й хареса. Когато Софи се усмихна, с надеждата да обезоръжи с приятелско отношение очевидната й враждебност, тя изсумтя и хвърли презрителен поглед към Тери.

— Силно съ надявам, че туй не е новата прислужница.

— Точно тя е — отвърна младежът и подбутна леко Софи напред. — Фанси Дженкинс, запознай се със Софи Бартън. Софи, това е Фанси, една от нашите три камериерки.

— Приятно ми е да се запознаем — прошепна новодошлата, като подчерта думите си със сърдечно кимване.

Фанси отново изсумтя.

— Госпожа Пикстън няма да остане доволна от запознанството с теб, префърцунена госпожичке. Бас държа, чи никога през целия си живот не си извивала врата на пиле.

— Да съм из-звивала в-врат на п-пиле? — повтори Софи; усети, че й призлява дори само от произнасянето на тези думи.

— К’во според теб прави едно момиче за всичко? Пий чай и свири на пиано ли? — Камериерката насочи недоволството си към Тери и почти изсъска: — Изобщо няма да съ изненадам, ако Пикси та изхвърли заради таз глупост дет’ си сторил.

— Каква глупост? — попита някакъв мъж, като спря до Фанси. Ако се съдеше по ливреята, той вероятно също беше лакей.

И при това изглеждаше много добре, реши Софи, като го оглеждаше дискретно. Колко жалко, че Господ бе изхабил тези прекрасни лешникови очи и това красиво лице с трапчинки за някакъв слуга.

Фанси видимо омекна при вида на лакея, но новодошлата се съмняваше, че той забеляза промяната. Прекалено съсредоточено се бе вторачил в нея самата, за да обърне внимание на каквото или когото и да било другиго.