Читать «Софи» онлайн - страница 48

Вдигна отново тежкия си куфар и заситни към рушащите се градски стени. Голямата приветлива къща на чичо й Артър се намираше току извън градските стени.

Вече знаеше от опит, че доста трябва да повърви, за да стигне до центъра на града.

Докато вървеше, безнадеждността й нарастваше с всяка мъчителна стъпка. Нямаше представа къде точно да търси квартира. Единственото, което знаеше със сигурност, бе, че след около час щеше да се стъмни и тогава за нея щеше да бъде много по-безопасно да се намира в града, отколкото на широкия друм.

Слънцето залязваше и оцвети небето с бляскави пурпурни, розови и златни краски. Софи премина останките от древната порта. Спря, за да извади влязлото в кадифените й обувки камъче, и зави наляво по Сейнт Пол Стрийт, с надеждата, че тя води към сърцето на града.

От двете и страни се издигаха еднакви редици от кафяви тухлени къщи. Беше приятна, но с нищо незабележима улица. Освен това се оказа къса, защото свърши рязко пред някаква голяма каменна постройка, за чието предназначение можеше само да се досеща.

Раздразнена от ужасното си чувство за ориентация, Софи се обърна и тръгна по съседната улица.

Вървя известно време по нея, блъскана от децата, които гонеха някаква топка, когато стигна до обезпокояващото заключение, че пак не се движи накъдето трябва. Прииска й се да закрещи от безсилие. Огледа се за някого, когото да попита за посоката. Единственият човек, когото видя, бе един от играчите на топка, създание с течащ нос, което бе застанало на около метър-два от нея и си вдигаше скъсаните панталони. Щом забеляза, че го наблюдава, момчето й се изплези и хукна към другарчетата си.

Софи изсумтя възмутено. Мръсно просяче. Продължи нататък. Едва към края на улицата срещна човек, с когото прецени, че е прилично да разговаря.

Имаше няколко групички хора, които си бъбреха. Наоколо им бяха спрели отрупани със стоки каруци, фургони и коне и девойката реши, че това е някакъв пазар. А и днес бе пазарен ден.

„По-скоро е било пазарен ден“ — поправи се тя, като проследи с поглед весело оцветения фургон с реклама на сирене и други млечни продукти, който потегли от затревеното празно пространство. Несъмнено някой от тръгващите си търговци можеше да я упъти. Ако имаше късмет, той дори щеше да знае някой евтин, но приличен хан.

След като изчака да мине натоварената със стока каруца, младата жена тръгна да пресича улицата. Тъкмо бе стигнала средата, когато до слуха й достигна оглушителен шум. Вдигна стреснато поглед. Някакъв файтон тъкмо завиваше откъм левия ъгъл и се приближаваше към нея с обезпокояваща скорост.

Софи изпищя от ужас, пусна куфара си и се спусна към тротоара.

Усети удар, залитна назад и се стовари по гръб. После пред очите й притъмня.