Читать «Софи» онлайн - страница 47

— Ако наистина сте тази, за която се представяте, той няма да остане доволен. Но тъй като господин Бомфри никога не е споменавал нито за вас, нито за какъвто и да било друг член на своето семейство, не мога да бъда сигурен, че действително сте тази, която твърдите. Следователно се налага да ви пожелая приятен ден.

— Ама, разбира се, че съм му племенница — възкликна младата жена, като се вкопчи за вратата, която икономът опита да затвори. — Защо ще твърдя такова нещо, ако не е вярно?

Човекът тежко въздъхна.

— Не искам да ви обиждам, госпожице, тъй като ми изглеждате… ъъъ, почтено момиче, но господин Бомфри е богат джентълмен и изключително известен тук, в Ексетър. Поради това през годините доста дами правиха опит да спечелят неговото благоразположение и богатство. Само миналия месец се появиха две негови „племенници“. Тях той ги отпрати дори без да ги погледне. — Поклати плешивата си глава. — Останал съм с впечатление, че изобщо няма племенници. В противен случай поне щеше да погледне претендентките.

— Защо ще ги поглежда, ако никоя от тях не се е наричала София Барингтън — отвърна тя. — Освен това той има една, не две племенници. И тази племенница съм аз госпожица София Барингтън.

— Е, ако това, което казвате, е вярно, той несъмнено ще изпрати да ви потърсят в мига, в който му представя вашата картичка.

С тези думи икономът кимна и отново се опита да затвори.

Девойката се вкопчи здраво във вратата. Трябваше да го убеди да й позволи да влезе. Нямаше друг избор. Нямаше къде да отиде.

— Но той няма да знае къде да ме намери.

— В такъв случай предлагам да си оставите адреса.

Софи сведе глава, както за да скрие сълзите си, така и от срам заради своето признание.

— Аз… нямам адрес за оставяне. Надявах се да остана тук.

— Е, надеждите ви са били погрешни. А сега предлагам да отидете да си намерите друго място за спане. Доколкото знам госпожа Уилсън на Беър Лейн дава подходяща квартира.

Младата жена пусна вратата, за да протегне ръце в умоляващ жест.

— Моля ви…

— Приятен ден, госпожице.

Икономът се възползва от възможността да затръшне вратата.

Тя остана дълго на площадката; не знаеше какво да направи и къде да отиде. Бат. Чичо Артър беше в Бат. Тъй като нямаше никакви пари, за нея бе все едно дали е отишъл в Бат или в Китай. Въздъхна обезсърчено. Ако знаеше, че е там, щеше да слезе от дилижанса на тази спирка.

Неприятният й опит от обществените екипажи, започнал с лондонските двуколки, се бе потвърдил и при това пътуване. Дилижансът беше претъпкан и миризлив. Освен това беше сигурна, че е насинена от друсането по неравните пътища.

Нищо не й се искаше така силно, както да вземе гореща вана. Вместо това хвана куфара си и го повлече надолу по стъпалата. Когато стигна дългата алея за екипажите и премина през портата в Нордърнхи Роу, имаше чувството, че ръката й ще се откъсне.

Нещастна и отчаяна, Софи постави товара си встрани на пътя и раздвижи ръката си. Без да обръща внимание на парещата болка в ставата, тя погледна първо в едната, а след това и в другата посока на пустия път, опитвайки се да реши накъде да тръгне. Тъй като нямаше средства да търси чичо си в Бат или да наеме препоръчаната квартира в дома на госпожа Уилсън, най-добре беше да потърси жилище за останалата й половин крона.