Читать «Софи» онлайн - страница 45

Нищо, нито дори поскърцване или въздишка.

По гърба й пробягаха ледени тръпка. Да не би да беше изпълнил предишната си заплаха да вземе майка си и да напусне страната без нея? Нима „ние“ в неговия план не включваше и нея самата?

Прогони тази мисъл. Той несъмнено бе способен да я изостави, но вуйна й я обичаше и никога нямаше да му позволи да направи такова нещо. А Едгар винаги отстъпваше пред нейните нареждания. Като се имаше предвид напредналият час, се налагаше заключението, че планът явно е бил променен. Очевидно се е наложило братовчед й да излезе, за да доуреди нещата. И въпреки това… въпреки това…

Софи потрепери от ужас и се загърна с шала. Промяна в плана обясняваше отсъствието на Едгар. Но къде тогава беше Елоиз? Цялото това блъскане и викане вече трябваше да е привлякло вниманието й. С всяка следваща секунда я обхващаха все по-големи страхове. Отвори вратата към стаята на братовчед си. Един поглед само бе достатъчен, за да се потвърдят и най-големите й страхове.

Всички чекмеджета бяха измъкнати, всички скринове и кутии бяха отворени, съдържанието им бе разпиляно по страничните им прегради и пода. Малкото ценни неща, като сребърните свещници, изкусно изработеният часовник, дори огледалото с инкрустирана рамка, бяха изчезнали, вероятно за да послужат като средство за разплащане. Сега вече разбра кой е откраднал бижутата й.

С нарастващ ужас девойката отстъпи от прага на стаята. Стори й се, че стоя там, или по-скоро в ада, цяла вечност, парализирана от паника. След това се обърна и вдървено измина краткото разстояние до стаята на вуйна си.

Тя също беше в безпорядък.

От гърлото й се изтръгна ридание. Бяха я предали отново. Изглежда, че и Елоиз я бе лъгала, че я обича.

— Не! — изплака на глас младата жена; гласът й отекна безнадеждно в празната стая.

Не. Елоиз я обичаше. Знаеше го със сигурност. Никога не би я изоставила, поне не доброволно.

Вкопчена отчаяно в тази увереност, тя започна да претърсва помещението за някаква бележчица или какъвто и да било знак, който да утвърди вярата във вуйна й. Но не откри нищо.

Сломена от разочарование, Софи мина от спалнята в стаята за обличане, макар дълбоко в себе си да се съмняваше, че там ще открие нещо.

Първият поглед потвърди песимизма й, който се засили щом огледа обикновено препълнения гардероб. Освен няколко стари рокли, чифт износени червени обувки за танц и две счупени ветрила, в него нямаше нищо друго.

Да. Всъщност не бе очаквала да открие нещо тук. Въпреки всичко се отправи към последния пристан на своята надежда: тоалетката на Елоиз.

Подготвена за ново разочарование, девойката посегна към сребърната дръжка на горното чекмедже. В този момент светлината от единствения запален стенен свещник разкри пред погледа й неравномерно сгънат лист хартия. Цветът му напомняше дотолкова мраморната повърхност на тоалетката; истинско чудо бе, че изобщо го забеляза.

Без да си позволява да се надява прекалено много, тя вдигна парчето хартия; ръцете й трепереха едновременно от нетърпение и страх, когато го приближи към светлината.