Читать «Софи» онлайн - страница 43

Въздъхна тежко и изля в гърлото си цялото съдържание на чашата. Добре, де. Вече не беше негова работа да се интересува какво става с това момиче.

— Виж нещата откъм положителната им страна. Тъй като госпожица Барингтън е съсипана, до края на сезона няма да я видиш повече.

Очевидно приятелят му нямаше да се откаже да го утешава, сякаш отсъствието й бе достатъчно, за да се забрави скандалът…

Никълъс го изгледа изумен.

— Не мислиш, че след всичко, което се случи, ще остана в града, нали?

— Защо да не останеш? Ти сам каза, че този сезон бил особено оживен. Освен това все още не е прекалено късно да си намериш друга съпруга, ако решиш да го правиш.

Съпруга? На Линдхърст започваше да му се гади само при мисълта да ухажва някоя жена. Ами ако тя сметнеше също като госпожица Барингтън, че лицето му е отвратително?

Поклати глава и произнесе през стиснати зъби:

— Не. Ще прекарам остатъка от сезона в Шотландия. На риболов.

Където никой нямаше да гледа лицето му.

Както бе предвидил Фреди, всички жители на скъпите квартали между Гровнър Скуеър и Сейнт Джеймс Стрийт бяха научили за неуспелия план на Барингтън-Маруд. Търговците, разбрали за неплатежоспособността на семейството, се появиха на тълпи в жилището, блъскаха по вратата и настояваха да им бъде платено. Когато стана ясно, че няма да получат нито пари, нито отговор, те се оттеглиха, сипейки заплахи за предстоящ арест.

Разбира се, майката и синът обвиниха Софи за проблемите си. Едгар побесня, щом прочете написаната от Линдхърст бележка, в която той ги обвиняваше, че са се опитали да го измамят. Ако Елоиз не бе защитила племенницата си от яростта му, той несъмнено щеше да прибави и убийство към непрекъснато увеличаващия се списък с грехове на негово име. Девойката се сгуши в обятията на вуйна си, като ридаеше безутешно, но безмилостният й братовчед й нареди да се прибере в стаята си, за да не я удуши.

И макар вече да бяха изминали доста часове, Софи все още стоеше в стаята си.

Тя се обърна по корем и зарови лице във възглавницата, за да заглуши риданията си. Ако бе проявила разум и се бе омъжила за негово ужасно височество, сега нямаше да се намират в подобна безизходица… безнадеждна, кошмарна безизходица.

Освен това щеше да си спести и страданието от откритието на истинския характер на Джулиан.

Както всеки път, когато се сетеше за него, болката стисваше в клещите си сърцето й. По-добре да се беше омъжила за Линдхърст и до края на живота си да бе оплаквала любовта си към Джулиан, отколкото да знае, че той всъщност никога не е бил неин. Така поне щеше да има мечтите си.

А сега нямаше нищо. Буквално. По това време на следващия ден щеше да отплува към дивата Америка, бягайки от родината си като престъпничка, каквато беше всъщност. Беше дочула как Елоиз и Едгар замислят бягството си към Новия свят, когато бе минала на пръсти покрай библиотеката.