Читать «Софи» онлайн - страница 42

Колкото повече мислеше, толкова по-вероятно му се струваше това. Нещо повече, сега всъщност осъзнаваше, че Софи никога не е имала задръжки да гледа другите си ухажори. Особено Оксли. Колко пъти ги бе заварвал заедно на балове и други подобни мероприятия и я бе виждал да се взира в лицето му?

Именно припомнянето на тези случаи помогна нещата да си дойдат на мястото си. Всичко казано беше вярно. И логично.

— Знаеш ли, Линдхърст. Винаги съм смятал госпожица Барингтън за особено глупаво създание — отбеляза Фреди; очевидно се стараеше да го утеши. — Фактът, че предпочита сладникавата външност на Оксли пред твоята благородна осанка, само доказва колко съм бил прав.

Младият мъж бавно вдигна поглед от вече празната си чаша и го впери в приятеля си.

— Винаги си я смятал за прекрасна и очарователна. Сигурно си го казвал стотина пъти.

Хънтли сви рамене.

— Само защото ти бе така твърдо решен да я имаш.

— Е, ако тя е глупава, тогава аз съм пълен идиот. До такава степен, че приписвах нежеланието й да ме погледне на ученическа стеснителност.

— Както бих сторил и аз, уверявам те. Всеки очаква една току-що излязла от девическия пансион в Бат госпожица да бъде малко по-сдържана в мъжко обкръжение.

— Може би. Но дори най-срамежливото момиче поне би поглеждало мъжа, който му говори, нещо, което госпожица Барингтън рядко правеше.

Фактът, че може да се стори толкова противен на някоя жена, го жегна. Не можеше да не се запита колко от жените, които твърдяха, че смятат белега му за особено елегантен, бяха съгласни със Софи и лъжеха само с надеждата да се докопат до богатството и титлата му. Това подозрение бе достатъчно да нанесе сериозен удар върху увереността му.

Фреди, вечният оптимист, се приведе напред и го потупа по рамото.

— Трябва да сме благодарни, че стана така! Представяш ли си, ако се беше оженил за нея?

Никълъс го изгледа сърдито.

— Благодарни? Че бях унизен публично?

— Пфу! Нищо подобно! Никой не си е развалил мнението за теб заради това. Няма мъж от висшето общество, който да не бе впечатлен от госпожица Барингтън, и сега всички се чувстват глупаво като теб.

— Може би. Но никой не оглупя дотолкова, че да й предложи брак.

— Щяха да го направят, ако смятаха, че има шанс предложението им да бъде прието. — Фреди се усмихна едва-едва и напълни чашата на приятеля си. — Слушай, Линдхърст. Ако това може да те утеши, госпожица Барингтън е съсипана. Утре по това време новината за нейното падение ще е стигнала до ушите на кредиторите й. Ако тя, вуйна й и братовчед й не намерят начин да уредят дълговете си, в края на седмицата най-вероятно ще се озоват зад решетките.

Линдхърст знаеше, че тази новина трябва да послужи като балсам за наранената му гордост, но тя не намали ни най-малко горчивината му. Честно казано той не смяташе, че затварянето на длъжниците, особено на жени, води до нещо добро… дори да ставаше въпрос за жена, която презира така силно, както презираше в този момент госпожица Барингтън. Според него беше много по-разумно да дадат възможност на човек да намери начин да върне дълговете си, и той неведнъж бе изразявал гласно това си мнение.