Читать «Софи» онлайн - страница 40

Фреди се взираше в златното копче в дланта си така, сякаш внезапно бе хипнотизиран от блясъка му.

— Както казах, тя смята, че е влюбена в него. Знаеш как оглупяват момичетата като хлътнат по някой мъж. Тя несъмнено гледа на него като на приказен принц, готов да я спаси от враговете й.

— Госпожица Барингтън може да не е най-умната сред жените, но определено не е и глупачка — възрази Линдхърст; отказваше да повярва, че се е излъгал дотолкова в преценката си за нея. — А едно момиче трябва да е прекалено наивно, за да се впечатли от симпатичното лице и приятните маниери на Оксли.

— Ъъъ… да. Безкрайно глупаво. — Хънтли дръпна злобно копчето. — Ако една жена е толкова тъпа, че да залага на външния вид и маниерите, тя не заслужавала бъде забелязана от мъж като теб. Изобщо не заслужава, ако питаш мене. Всъщност…

Никълъс присви очи; този брътвеж го накара да предположи, че приятелят му премълчава нещо. Убеди се в това, когато събеседникът му най-сетне успя да скъса копчето. Твърдо решен да разбере точно какво крие, младият мъж се приведе напред и попита тихо:

— Какво не ми казваш, Хънтли?

Запитаният се захвана с конците, които сега стърчаха на мястото на липсващото копче.

— Нищо.

Линдхърст се готвеше да продължи да настоява, но в този момент един от лакеите се появи с бутилка бренди и две чаши. Наля им от златистата течност и се отдалечи с поклон, а графът се обърна отново към своя приятел и поднови разпита:

— От колко време се познаваме, Хънтли?

Фреди вдигна очи и се усмихна на въпроса.

— От петнайсет години. Откакто ме спаси от онези побойници в Хароу.

— И не смяташ ли, че след всичките тези години мога да преценя кога криеш нещо?

Приятелят му сви рамене, но жестът бе прекалено вдървен, за да излъчва безгрижието, което очевидно се опитваше да изрази.

— Ясно ми е, че криеш нещо — заяви Линдхърст. — Нещо наистина ужасно, ако се съди по изражението ти. И аз искам като мой най-добър приятел да ми кажеш какво е то. В противен случай ще бъда принуден да питам и да го науча от някой друг.

Събеседникът му продължаваше да мълчи. Младият мъж загуби търпение и се изправи. Фреди го сграбчи за ръката.

— Не, почакай. Ще ти кажа. По-добре да го чуеш от мен.

Никълъс кимна и седна на мястото си. Тъй като мълчанието се проточи доста, той додаде:

— Е?

С нещастен вид Хънтли промълви:

— Според Адската четворка госпожица Барингтън гледала на перспективата да се омъжи за теб като на нещо непоносимо. Ето защо не се е съгласила с осъществяването на плана.

Непоносим? Той? Младият мъж се намръщи. Даваше си сметка, че тя, също като него, не го обича. В същото време обаче смяташе, че са си достатъчно приятни. Тя винаги му се бе струвала доволна в неговата компания, както той беше в нейната. Тъй като не знаеше как да реагира, той промърмори:

— А случайно да е казала кое й се струва толкова непоносимо?

Изражението на приятеля му бе такова, че ако беше жена, сигурно щеше да избухне в плач. Той приведе глава, сякаш се готвеше да признае най-тежкия грях.