Читать «Софи» онлайн - страница 38

— Очевидно не.

Жуженето наоколо му се поднови.

— Не думай! Мислех, че вече всички знаят.

— Както изглежда всички, освен мен — сопна се Линдхърст. — И ми се иска да ме осведомиш.

Фреди даде знак с глава да го последва и го поведе към вестибюла и оттам — към библиотеката, където имаше по-малко хора. За щастие посетителите на уютното, изпълнено с книги помещение, бяха прекалено погълнати от своите вестници, за да ги удостоят с нещо повече от едно разсеяно кимване.

След като се настаниха един срещу друг на два фотьойла и поръчаха от най-хубавото бренди на клуба, Хънтли насочи вниманието си към своя приятел; изражението му беше печално.

— Съжалявам, Линдхърст. Хукнах към вас веднага щом чух клюката, за да се уверя, че и ти си я чул. Просто… — Поклати глава. — Предположих, че Куентин ще ти каже.

— Куентин ли? — Никълъс насмешливо изсумтя. — Значи, точно както подозирах, това е свързано по някакъв начин с него. Колкото дали ми е казал нещо — повдигна рамо, — знаеш добре, че почти не си говорим.

— Да. Но тъй като клюката има скандален характер и засяга теб, бях сигурен, че ще ти я съобщи с най-голямо удоволствие.

— Не и ако реши, че като премълчи може да се озова в ролята на глупака. И както виждаш, го постигна. — Линдхърст направи нетърпеливо движение с ръка. — Но стига сме говорили за този нехранимайко. Кажи ми какъв е този скандал, в който съм бил замесен.

Фреди кимна.

— Както желаеш. Но преди да започна, мисля, че е честно да те предупредя: Оксли, Хъкнел и Дюмонт бяха тук с Куентин и разправяха едно и също нещо, като твърдяха, че е вярно.

— Ама, разбира се. Адската четворка са неразделни другари. — Изсумтя презрително, за да подчертае казаното, скръсти ръце пред гърди и кимна на приятеля си да говори. Тъй като той мълчеше, графът нетърпеливо додаде: — Е?

Хънтли отвърна на погледа му за миг, после отмести очи, сякаш се чувстваше прекалено неудобно да го гледа.

— А, да. Разбира се. Става дума за… ъъъ… госпожица Барингтън.

— Това вече го разбрах — отвърна сухо Линдхърст. — Ако обичаш давай нататък.

— Ами, ъъъ… — Започна да дърпа копчетата на сакото си, сигурен знак, че онова, което се готвеше да каже, е наистина ужасно. — Ъъъ, както изглежда госпожица Барингтън… ъъъ… ги посетила тази сутрин в ергенското им жилище. Тя била лудо влюбена в Оксли и отишла да го моли да избягат заедно в Гретна Грийн. Брат ти твърди, че станал свидетел на цялата тази сцена. И, още по-шокиращо, всички твърдят, че по време на целия разговор Оксли бил само по… хъм… по домашен халат.

Никълъс се намръщи; не можеше да повярва на това, което чуваше. Госпожица Барингтън бе дама. Като такава тя бе прекалено благородна и добре възпитана, за да допусне такова падение. Освен това бе много почтена. Следователно се налагаше заключението, че ако изпитваше някаква привързаност към Оксли, щеше да му каже, когато й направи предложение за женитба, и да го отхвърли. Това определено беше лъжа, долна, гадна лъжа, замислена от брат му, с цел да помрачи най-щастливия ден в живота му.

Когато сподели всичко с Фреди, той въздъхна и задърпа горното си копче толкова силно, че едва не го откъсна.