Читать «Софи» онлайн - страница 39

— Приела е предложението ти, защото отчаяно се нуждае от пари. Както изглежда, Маруд е изгубил развяваното като знаме наследство на госпожица Барингтън още преди няколко години и сега те всички са без пукнат грош.

— Глупости! — изрева невярващо Линдхърст. Неколцина от другите господа впериха смръщени погледи в него, но той бе достигнал състояние, когато вече това не можеше да го трогне. — Ако беше вярно, цялото висше общество отдавна щеше да говори за него. А аз не си спомням да съм чувал подобни, приказки. Като се изключи страстта на покойния лорд Маруд към комара, никога не съм чувал нещо компрометиращо за госпожица Барингтън или нейните роднини.

Хънтли сви рамене.

— Вероятно никога няма да разберем как са успели да запазят това в тайна. Аз обаче знам, че са потулили разорението си, за да представят госпожица Барингтън като наследница на нещо, което вече всъщност не притежава. Били са убедени, че с чара и красотата си тя ще си намери богат съпруг и така ще сложи край на паричните им затруднения. Както казват, госпожица Барингтън сама признала този план пред Оксли.

— Но това е пълен абсурд! — възкликна Никълъс. — Дори един глупак би осъзнал, че подобна измама никога не би успяла.

— Е, отчаянието често води до подобни постъпки отвърна философски Фреди. — И така, какъв по-добър и бърз начин за намиране на пари от впримчването на най-богатия ерген в Лондон, в случая — ти, и омайването му да се съгласи на прибързана венчавка.

Прибързан брак за намиране на пари! А той цял ден си бе мислил, че именно целувката му е накарала госпожица Барингтън да поиска да се оженят по-скоро.

— Вероятно вече си се досетил, че имат дългове — продължи приятелят му; с всяко ново разкритие гласът му ставаше все по-мрачен. — Големи. Направили са ги, за да създават погрешно впечатление за охолство. Говори се, че всеки момент ще ги хвърлят в затвора за неплатени дългове.

Поразен, Никълъс гледаше как събеседникът му навива упорито едно от копчетата и после го пуска да се развие като пумпал. След като го нави за пореден път в обратната посока, Фреди призна приглушено:

— Аз също в началото не повярвах и реших, че това е поредната гадост на Куент. Дори забравих за него, докато днес следобед не се отбих да си купя енфие. О? — Хънтли кимна с все така прикован поглед в копчето. — Там чух как един от чиновниците информира собственика, че Маруд вече няколко месеца закъснявал с плащанията си. Не долових всичко, което си казаха, но разбрах, че когато по-рано днес отишъл да си поиска сумата, на площадката срещнал петима други кредитори; всички те чакали да им се плати. При това положение нямаше как да не се запитам дали все пак в твърденията на Адската четворка няма нещо вярно.

— Ситуацията наистина навежда човек на някои въпроси, но пак не мога да си обясня защо госпожица Барингтън би се обърнала към Оксли по такъв въпрос. Не само защото неговите приходи са едва десет хиляди годишно; той самият е затънал до шия в дългове. — Никълъс поклати глава. — Всичко това няма никакъв смисъл. Не и ако си дадеш сметка колко лесно би се отървала от тези проблеми, като се омъжи за мен.