Читать «Софи» онлайн - страница 32

— Обичам те, Софи, и искам винаги да се обръщаш към мен, когато имаш неприятности. Знаеш, че ще направя всичко за теб. — Наведе глава и я целуна леко по устните. — Каквото и да е то.

Девойката се притисна в любимия си, трогната до сълзи от думите му. Остана известно време така, заровила лице в гърдите му, утешавана от силните удари на сърцето му. Когато най-сетне мъката й се поуталожи, тя се поотдръпна и впери изпълнен с обожание поглед в красивото му лице. Преливаща от любов, която не бе предполагала, че е възможна, тя прошепна:

— Знаех, че мога да разчитам да ми помогнеш. Знаех.

Младият мъж нежно й се усмихна.

— Винаги, скъпа моя, винаги ще ти помагам, колкото и ужасен да е проблемът ти.

— Не мога да си представя по-ужасен от този проблем. — Стисна отново робата му, но този път без предишното отчаяние. — О, Джулиан! Какво ще правим? Едгар настоява да се омъжа за Линдхърст. Накара ме тази сутрин да приема предложението му за женитба.

Усмивката на виконта се стопи и изражението му стана тържествено. Доближи лице към нейното и промълви:

— Обичаш ли ме, Софи? Истински и дълбоко?

— Знаеш, че те обичам.

— Достатъчно, за да прекараш остатъка от живота си с мен?

Почувства се много щастлива, любовта, чиста и бурна, избухна в гърдите й, когато осъзна какво означават думите му. Както се бе надявала, той щеше да се ожени за нея, за да я спаси от Линдхърст. Трогната, Софи прошепна:

— Да, Джулиан. Да! Обичам те с цялото си сърце. Не съм ли ти го казвала десетки пъти?

— Просто исках да съм сигурен в чувствата ти.

Тя обви ръце около врата му и придърпа главата му към себе си.

— Никога не съм обичала други и никога няма да обичам. Ти си единственият мъж на света за мен.

И запечата думите си със страстна целувка. Младият мъж изпъшка и я притисна силно.

— А ти, скъпа моя, си единствената жена за мен. Омъжи се за мен, Софи. Днес. Ще избягаме в Гретна Грийн и ще те спасим от Линдхърст. — Целуна я отново. — Кажи „да“. Кажи, че ще бъдеш моя.

Идеше й да закрещи от радост. Най-съкровените й мечти щяха да се осъществят. Щеше да стане виконтеса Оксли. Прегърна го щастливо през кръста и извика:

— Да. О, да! Да тръгваме веднага! На минутата!

Джулиан се засмя.

— Не бих могъл да тръгна за Гретна Грийн по халат, макар че… — Усмивката му стана дяволита. — Липсата на дрехи ще бъде добре дошла след това.

След това. Софи сведе глава, като се изчерви при мисълта за онова, което следваше след церемонията. Странно, но в мислите си за Джулиан тя никога не бе стигала по-далеч от олтара, докато в случая с Линдхърст беше точно обратното. Но сега тя се запита що за човек беше любимият й.

Някак си не можеше да си го представи с маргаритките или с крема. Не. Помъчи се да си припомни разказите на брата на Лидия за брачното ложе. А, да. Той вероятно беше от поетичния тип с бонбоните… от тези, които хранеха жената с подбрани сладкиши, докато я ухажваха с романтични стихове.

Тази мисъл не й даваше покой. Погледна крадешком към лицето му. Джулиан я наблюдаваше усмихнат като влюбен бъдещ младоженец. Да. Определено беше от мъжете с бонбоните и поезията. Софи срамежливо отвърна на усмивката му.