Читать «Софи» онлайн - страница 31

— Да знаеш, Оксли — изсумтя той, като прокара пръсти през разрошените си къдрици, — този диван е дяволски неудобен за спане.

Джулиан отвърна:

— Фризел се опита да те закара до леглото, но ти не искаше да имаш нищо общо с тази идея. Спомена нещо, че трябвало да отидеш при Хариет.

Куентин направи гримаса.

— Хариет, да. Сега си спомням, че обещах да я посетя снощи. Тя несъмнено е страшно ядосана, че не изпълних обещанието си.

Изглежда се замисли за момент върху проблема с Хариет, после сви рамене и се изправи вдървено на крака. Дори така разрошен, кой знае как успяваше да изглежда невъзможно красив и елегантен.

— Добре, де — промърмори той и вдигна смачканото сако, което му бе служило за възглавница. — Някоя джунджурия от „Ръндъл анд Бридж“ ще й помогне да си оправи настроението. — Направи нещо като поклон към Софи. — Извинете ме, госпожице Барингтън. Оставям двете влюбени птички. Трябва да решите как да се спасите от брачния ад с моя брат.

Когато вратата се затвори след него, девойката премести смаяния си поглед към все още усмихнатото лице на Джулиан.

— Аз… мислех, че сме сами. Изобщо… — Направи безпомощно движение с длан; усещаше, че й става по-зле. — Изобщо не съм предполагала, че по това време тук ще има някой друг.

— Не знаеше ли, че Съмървил живее тук?

Изгубила ума и дума от унижение, Софи поклати глава.

— Е, да знаеш, че живее. Както и Хъкнел, и Дюмонт.

— Тук живеете четирима? — изписка тя.

Беше скандално да отидеш в дома на един ерген, но да посетиш жилището на четирима бе равносилно на обществено самоубийство. Достатъчно беше някой само да заподозре, че е идвала тук, и репутацията й щеше да бъде съсипана. Дори бракът с Джулиан нямаше да я спаси от отхвърляне от висшето общество.

Забелязал тревогата й, виконтът отново зацъка с език, подобно на Елоиз, и отново я привлече в обятията си.

— Не се безпокой, скъпа — приласка я той. — Съмървил е добро момче и няма да спомене, че си идвала тук. Няма да го направи, ако го накарам да ми се закълне да мълчи.

Девойката скри лице в халата му; искаше й се земята да се разтвори и да я погълне.

— Оох! Никога не съм се чувствала толкова неудобно в живота си. Какво ли ще си помисли за мен негово височество.

Джулиан се засмя и я целуна по ухото.

— Куент мисли, че си най-очарователното и красиво момиче на света.

— Но начинът, по който се държах… ужасните неща, които наговорих за брат му.

— Както самият той ти каза, двамата не ги свързва никаква обич. Смята, че Линдхърст е арогантен, надут глупак и аз съм напълно съгласен с неговата преценка. Несъмнено сега изпитва още по-голямо уважение към тебе, след като ти прояви проницателност да видиш човека зад титлите и богатството.

Думите му не успокоиха ни най-малко Софи, която стискаше копринения му халат.

— О-о, но това е ужасно — възкликна тя. — Каква глупачка съм. Изобщо не трябваше да идвам тук. Трябваше да…

— Разбира се, че трябваше да дойдеш — прекъсна я младият мъж.

— Но…

— Погледни ме, Софи.

Макар и нежен, гласът му прозвуча твърдо. Тя неохотно се подчини.

Виконтът хвана брадичката й, приближи лицето й към своето и прошепна: