Читать «Софи» онлайн - страница 34

Той се сви, сякаш го бе ударила с камшик.

— Какво?

— Няма никаква зестра — повтори девойката, този път по-силно. Изуменият му поглед я накара да добави: — Имах зестра, но… но братовчед ми я пропилял.

Очите на виконта се изцъклиха.

— Цялата?

Софи кимна.

— Дори по-лошо — имаме дългове. Заради тях трябва да се омъжа за Линдхърст.

Той със сигурност нямаше да има по-шокиран вид, ако току-що го бе обявила за пладнешки разбойник.

— Линдхърст знае ли? — изрече невярващо той.

— Не. О, не! Няма представа за това. Никой от висшето общество не знае. Дори аз го научих едва снощи. — Девойката поклати глава; тя самата все още не бе преодоляла напълно изумлението си от неочакваното развитие на нещата. — Аз съм пионка в плана на Едгар за спасяването ни от затвора за дългове.

— План ли?

Джулиан се отдръпна от обятията й и се намръщи.

Смръщването му със сигурност се дължеше на възмущението от безочливия начин, по който се бе опитал да я използва Едгар. Тя го запозна накратко с въпросния план. Когато приключи, любимият й се изсмя и заяви:

— С други думи, ти си се готвела да метнеш Линдхърст. Колко забавно щеше да бъде — високопоставеният и властен граф Линдхърст, направен на глупак. Това би намалило влиянието му с едно-две деления, бих казал.

Софи го гледаше занемяла. Не беше очаквала подобна реакция от него. Беше се надявала да й каже, че ще изплати дълговете й и двамата ще заживеят щастливо заедно. Вкопчена здраво в своята мечта, тя обви ръце около кръста му и прошепна:

— Но всичко това не ни интересува. Единственото, което има значение, е, че ще бъдем заедно.

Той хвана ръцете й, отблъсна я и заяви:

— Напротив, живо ни интересува. По една случайност аз също съм затруднен финансово.

Софи заклати глава, неспособна да приеме внезапната грубост в гласа му.

— Ще се оправим някак си — увери го тя, убедена, че суровото му изражение е резултат от току-що преживения шок. — Ако управляваме добре доходите ти, за няколко години ще успеем да изплатим дълговете. Разбира се, това означава, че най-вероятно ще трябва да живеем в твоето имение.

Виконтът я изгледа така, сякаш си е изгубила ума, а след това изсумтя и отново я отблъсна.

— Не желая да се „оправям някак си“ и определено не искам да се затворя през следващите няколко години в Линкълншир.

— Какво значение има къде или колко скромно ще живеем, щом ще бъдем заедно? — възкликна тя, отказвайки да повярва, че любимият й говори сериозно. — Любовта ще ни помогне да се справим.

— Любов ли? — изсмя се виконтът. — Любовта няма нищо общо с желанието ми да се оженя за теб.

— Но ти каза, че ме обичаш. Закле се, че си готов на всичко заради тази любов.

— Красиви слова, нищо повече. Същите празни думи, които използва всеки мъж, за да си хване някоя богата съпруга. — Скръсти ръце пред гърдите си и я изгледа с презрение. — Ако си повярвала на красивите думи, които мъжете ти шепнеха през целия сезон, значи си по-глупава, отколкото те мислех.

Девойката отвърна на погледа му; очите й започваха да се пълнят със сълзи.