Читать «Софи» онлайн - страница 30

— О, Джулиан. Просто трябваше да те видя — изхлипа младата жена, като даде воля на насъбралата се в гърдите й мъка. — Случи се нещо ужасно!

Той леко се отдръпна и се взря тревожно в лицето й.

— Какво, скъпа? Какво се случи?

Софи потрепера и поклати глава; внезапно я обзеха прекалено силни емоции, за да е в състояние да говори. Виконтът зацъка с език и това й напомни за Елоиз.

— Не е възможно нещата да са чак толкова ужасни! Сигурен съм, че ще мога да ги оправя, ако само ми кажеш за какво точно става дума.

Изпълнена с отчаяно желание да сподели с него проблемите си, да му позволи да отнеме тежкия товар от раменете й и да го понесе върху своите, които бяха несравнимо по-широки, девойката се опита да обясни. Въпреки героичните й усилия обаче думите засядаха в гърлото й и от него излезе само някакво приглушено писукане.

— Хайде, хайде, успокой се, миличко. Знаеш, че ще направя всичко за теб — прошепна той, като озари с топлия си син поглед облените й в сълзи очи. — Наистина. Но не бих могъл да ти помогна, ако не ми кажеш какво е станало.

Гледаше я с такава любов, че тя се поуспокои и успя да промърмори:

— Това е онзи… онзи грозен… отегчителен!… Лорд Линдхърст. Вуйна ми и братовчед ми настояват да се омъжа за него. Трябва да се венчаем след две седмици. Две седмици! — повтори тя.

— Шшт! Успокой се, скъпа — зашепна ласкаво Джулиан, като я потупваше по гърба, сякаш беше измъчвано от колики бебе. — Положението надали е толкова страшно, колкото си мислиш.

— Не е страшно ли? То е… то е… — Поклати глава, като търсеше достатъчно силна дума, за да изрази отвращението, с което я изпълваше този брак. — То е непоносимо! Нещо, което не може да бъде понесено — изплака най-сетне тя. — Ще трябва да се омъжа за човек, чието лице не мога да понасям. Само като си помисля какво изпитание би било да прекарам целия си живот, като гледам този грозен белег…

Не довърши мисълта си и потръпна от погнуса. Някъде отдясно долетя тих смях:

— Аз самият винаги съм смятал този белег за малко страшничък, но смея да кажа, че вие сте първото момиче, достатъчно разумно, за да го види. — Последва ново изсмиване. — Или може би сте първото достатъчно дръзко момиче, за да изрази на глас истинското си мнение?

Софи хлъцна, отскочи от обятията на своя любим и се взря ужасена натам, откъдето идваше гласът.

На не повече от метър и половина, с чаша бренди в ръка, ако се съдеше по цвета на течността, седеше лорд Куентин Съмървил, братът на Линдхърст.

Прииска й се да умре на място.

— О-о… о-о! — заекна тя; не беше в състояние да направи или да каже каквото и да било повече.

Той се изсмя и се изправи. Изля останалото питие в гърлото си и заяви:

— Не се страхувайте, госпожице Барингтън. Уверявам ви, че вашето не особено ласкателно мнение за брат ми изобщо не ме засегна. Ако не сте чули, ще ви кажа, че двамата с негово височество не сме в особено добри отношения.

С прочутата си усмивка, разтопила стотици сърца само през този сезон, младият мъж остави празната чаша върху масичката за чай и се протегна като котка.