Читать «Софи» онлайн - страница 29

— Отивам да видя дали негово височество приема. Без да я погледне повече, той затвори вратата и я остави да стои на площадката отпред като амбулантен търговец, чиито стоки никой не желае.

Софи се взря в чукчето на входната врата; никога досега не бе изпитвала такова силно възмущение. Невъзпитан стар пръч! Как смееше да се отнася така с нея! Първо я държа два часа на входната площадка и я разпитва като изправен пред съда джебчия. А сега това! Наистина прекали! Наистина. Особено след всичко, което бе изстрадала, докато дойде тук.

А тя действително бе страдала ужасно, защото бе принудена за пръв и ако имаше късмет, последен път да използва обществена карета. Изобщо не предполагаше колко зле обзаведени са обществените двуколки, да не говорим колко отвратително миришеха… Тропна с крак в безсилен гняв.

През този кратък миг девойката се замисли сериозно дали да не слезе обратно по стълбите и да наеме първата двуколка, която види. Но тогава се сети защо е дошла и забрави всяка мисъл за отстъпление.

Беше дошла, за да се омъжи за Джулиан.

Не си ли заслужаваше да изтърпи едночасово неудобство, ако благодарение на това ще бъде с него до края на живота си?

Въздъхна примирено и се огледа, за да се увери, че никой не я наблюдава. Планът й не се развиваше според предвижданията й, но и нямаше причина да се откаже. Освен това бе глупаво да мисли, че ще й отвори лично Джулиан. Все пак той беше виконт. Разбира се, че ще има иконом…

Иконом, който май бе решил да не удовлетвори молбата й. Тъкмо се готвеше да почука отново, когато, вратата се отвори. Сигурна, че това е Джулиан, тя се усмихна и пристъпи напред, готова да се хвърли в обятията му.

За нейно разочарование пак се появи икономът и сега изглеждаше дори още по-строг. Отстъпи встрани, за да й направи път, като посочи плавно с ръка:

— Негово височество ще ви приеме веднага.

Първото, което й направи впечатление, щом пристъпи във вестибюла, бе липсата на всякакви декорации. Помещението беше крещящо голо.

За разлика от всички вестибюли, които бе видяла през този сезон, по перленосивите стени пред погледа й нямаше нито една картина, нито един стенопис или гоблен. И още по-любопитно, нито един стол и дори задължителната масичка със сребърен поднос за визитните картички на посетителите. Не се виждаше нищо друго освен един килим на пода.

Девойката се подчини на командата на иконома и заизкачва стълбите. После тръгна по коридора на втория етаж, като си отбелязваше наум промените, които щеше да направи, щом стане виконтеса Оксли. Бе успяла да си представи само гръцката ваза и статуята на нимфа, когато водачът й спря пред една полуотворена врата.

Вътре видя Джулиан, полуизлегнат на един стол. Беше наметнат само с небесносин халат и косата му беше съвсем неартистично разрошена. Очевидно току-що ставаше от сън.

Софи побутна вратата, за да я отвори напълно.

— Джулиан?

Щом я видя, той скочи на крака и протегна ръце.

— Софи, скъпа. Каква прекрасна изненада.

Без да обръща внимание на неприличния му вид, тя полетя в подканящите я обятия и отвърна с радост на целувката му.