Читать «Софи» онлайн - страница 28

Поклати глава на собствената си недосетливост. Не. Случилото се несъмнено щеше да засегне гордостта на Линдхърст, но с времето раната му щеше да зарасне. Дотолкова, че най-вероятно щеше да се върне в Лондон за следващия сезон и да си намери друга съпруга. Ако беше толкова умен, колкото се говореше, щеше да се поучи от горчивия си опит и щеше да потърси по-подходяща жена за себе си — с великолепен произход и външност, за която не си заслужава да се говори.

В крайна сметка щеше да бъде по-щастлив с такава съпруга. И кой знае? Един ден може би щеше да види нейното предателство като благословия за себе си и ще й прости, макар че това изобщо не я интересуваше.

Тя щеше да има своя Джулиан и нищо друго нямаше значение.

Глава 4

Високомерният поглед на иконома стресна Софи и тя за момент изгуби самообладание. Къде беше Джулиан? Очакваше той да отговори на почукването й. Дотолкова бе убедена в това, че по време на пътуването в мизерната двуколка си бе представяла мига, в който той щеше да отвори вратата и да я види на прага.

Каква прекрасна мечта бе това! Особено в тази част, в която той я притиска в обятията си и я целува нежно и страстно за добре дошла. И… Завиваше й се свят само като си помислеше.

— Госпожице? — Девойката го изгледа безмълвно, все още обсебена от своите мечти, и той нетърпеливо додаде: — По каква работа, госпожице? Не мога да ви чакам цял ден.

По каква работа? Софи примигна. Да. Разбира се. Как можеше да позволи да бъде отклонена от целта си от подобна дребна пречка. Ами да, трябваше само да помоли да се види с Джулиан. Той щеше да дойде и мечтата й щеше да се осъществи. Тя кимна и отвърна:

— Госпожица Софи Барингтън желае да се види с виконт Оксли по личен въпрос от изключителна важност.

— Личен въпрос, така ли? — Икономът сви устни и я огледа от главата до петите. За разлика от господата от висшето общество, които се ококорваха само като я видеха, той не се впечатли изобщо от вида й; отклони поглед без да поспре поне за миг, за да се наслади на женския й чар. Вместо това промърмори: — Негово височество все по лични въпроси го търсят.

Девойката не обърна внимание на забележката му; прекалено възмутена от проявеното безразличие, дори не се замисли върху думите му. Нахален стар плебей! Изобщо не я вълнуваше какво си мисли той. Очевидно бе прекалено стар, за да може да оцени несравнимото. Тя си обеща да го изгони в мига, в който стане виконтеса Оксли, и додаде студено:

— Кажете на негово височество, че съм тук. Веднага.

— Визитната ви картичка?

Софи му хвърли изпепеляващ поглед, отвори чантичката си и извади визитната си картичка със златни ръбове. Докато му я подаваше, си мислеше: „Не, няма да чакам да се оженим с Джулиан, за да изхвърля стария негодник. Ще настоя това да стане незабавно.“

С изписано на намръщеното му лице неодобрение икономът хвана визитката с два пръста, сякаш се гнусеше от нея. После я огледа и рече: