Читать «Софи» онлайн - страница 27

Притисна колене към гърдите си, подпря брадичка на тях и се замисли. И дума не можеше да става да чака вечерния прием у Сийбрайт, за да му каже. Дотогава новината щеше да се е разпространила из цяла Англия и той сигурно щеше да бъде прекалено съсипан, за да отиде там.

Потърка разсеяно носа си, търсейки друго решение. Хайд Парк. Всички млади ергени минаваха през Ротън Роу в пет следобед. Може би щеше да успее да поговори с него там.

Размисли върху плана и се отпусна на възглавниците си. Не. Това никога нямаше да свърши работа. Дори дотогава все още да не бе станало прекалено късно, двамата нямаше да имат възможност да си поговорят насаме. И мадмоазел, и кочияшът на вуйна й винаги я следваха неотстъпно като сенки.

Оставаше само една възможност, шокираща и скандална; беше се надявала, че ще може да я избегне. Трябваше да отиде в дома на Джулиан още сега, тази сутрин, преди да е чул новината. Това наистина бе единствената й възможност.

Щеше ли да се осмели да направи нещо толкова дръзко? Ако я видеха, това моментално щеше да съсипе репутацията й. Представителите на висшето общество смятаха посещението в дома на неженен джентълмен за непростим грях, почти равносилен на убийство.

Посещението на ерген, да. Нямаше обаче нищо греховно в това съпругата да отиде у дома при своя съпруг.

Лицето на девойката се озари от усмивка. Тя щеше да му стане съпруга. По времето, когато вестта за недискретността й се разпространеше, ако изобщо някой я забележеше, тя щеше да бъде омъжена. Щеше да е съпруга на мъжа, чийто дом бе посетила.

Щеше да бъде виконтеса Оксли.

Изрече името на глас, наслаждавайки се на усещането. Дори драконите да я видеха в момента, в който чука на вратата му, положението й в обществото щеше да бъде осигурено, щом се разбереше за тайната им венчавка. Нещо повече, дързостта им вероятно щеше да ги направи най-честваната и романтична двойка в цял Лондон.

Взела решение, Софи отметна завивките и се измъкна от леглото. Едва когато се облече, се замисли как нейните действия ще се отразят на Линдхърст.

Щеше да бъде сломен, разбира се. Както всички ергени от висшето общество той я обожаваше и желаеше да се ожени за нея. За разлика от останалите обаче той притежаваше арогантно, прекалено развито чувство за гордост…

…Студена, аристократична гордост, която можеше да премине в отмъстителност, ако бъде предизвикана.

Пръстите й замръзнаха върху копчетата. Боже милостиви! Ами ако насочеше гнева си срещу Джулиан и го призовеше на дуел? Дуелирането беше незаконно, но бе чувала, че все още се практикува, обикновено по повод на сърдечни въпроси като този.

Представи си с ужас Джулиан и Линдхърст на бледата утринна светлина, насочили пистолетите си един към друг. И тогава се сети за сдържания граф и се засмя.

Каква глупачка беше! Ами да, негово тъпо и вечно благоприличие височество беше последният човек в Лондон, който би извършил нещо толкова опасно или оспорвано като дуелиране.