Читать «Софи» онлайн - страница 26

„Ох! Какво лошо, егоистично момиче съм само!“ — укори се тя и се върна към реалността. Дотолкова бе обзета от самосъжаление, че бе забравила да помисли за него. А сега, когато най-сетне го направи, й се прииска да заплаче от отчаяние.

Бедният й, скъпият й възлюбен. Със сигурност не би повярвал, че тя се омъжва по своя желание за Линдхърст.

„Никога не би го повярвал“ — рече си твърдо Софи. Беше достатъчно да препрочете една от десетките бележчици, които му бе писала, за да му даде да разбере колко силно го обожава. Не. Никога не би си помислил, че го е заблуждавала. Освен ако…

Освен ако в болката си не предпочете да пренебрегне доказателствата за нейната любов и да я сметне за безсърдечна флиртаджийка и предателка.

При тази мисъл я обзе паника. Това бе напълно възможно, особено като се имаше предвид, че сърцето му вече бе разбито от друга жена.

Беше споделил с нея това в деня, в който й разкри любовта си; искаше да разбере толкова ли сериозни са чувствата му, че рискува да бъде наранен отново. Припомни си тъгата му, когато бе споделил този случай с нея, и паниката й нарасна. Той бе наранен дълбоко. Толкова дълбоко, че насред разказа си избухна в плач и я помоли никога да не го изоставя. Уверяваше я, че тя е всичко за него, повече от самия живот. Развълнувана до сълзи, Софи го бе прегърнала и се бе заклела, че ще го обича вечно.

При спомена за тази нежна сцена очите й се напълниха със сълзи. Непременно трябваше да види своя любим и да го увери в своите чувства… преди да чуе за нейния годеж и да изживее отново онзи кошмар. След като споделеше с него тревогата си от предстоящата женитба, той щеше…

Ами да, нямаше да й позволи да се омъжи за Линдхърст. Софи плесна с ръце, обхваната от внезапно вълнение. Колко пъти само й беше казвал, че я обожава и е готов да направи и невъзможното за тяхната любов? При това положение вероятно щеше да настоява да избягат в Гретна Грийн.

Представи си как преминават границата, като се опиваше от перспективата за подобно приключение. Но тогава се сети за дълговете си. Как ли щеше да реагира той, като му кажеше за тях?

Замисли се върху проблема, но бързо го отхвърли с усмивка. Той я обичаше и никога нямаше да позволи парите да застанат на пътя към щастието им. Освен това дълговете й не бяха чак толкова големи. Едгар бе казал, че са само петнайсет хиляди лири. По-точно, петнайсет хиляди двеста шейсет и три. Разбира се, Джулиан с радост щеше да отстрани тази пречка. Ако не да погаси цялата сума, поне колкото да задоволи нейните кредитори, докато изплаща постепенно остатъка от своя ежегоден доход от десет хиляди.

Ами ако покриването на тази сума направеше невъзможно оставането им в Лондон, за да се наслаждават на удоволствията, които предлагаше столицата? Девойката свали компреса от челото си, надигна се и седна; главоболието бе изчезнало с възраждането на оптимизма. Щом Джулиан щеше да бъде до нея, тя с радост щеше да отиде в провинцията… ако се наложи и завинаги. Несъмнено той споделяше чувствата й.

Единственият й проблем сега бе да го види, преди да е чул за предстоящата женитба. Непременно трябваше да го направи. Изпращането на бележка нямаше да свърши работа. Никога нямаше да успее да обясни в писмена форма случилото се или дълбочината на своите чувства.