Читать «Софи» онлайн - страница 24

— Никълъс — поправи я той. — Трябва да ме наричате Никълъс.

— Никълъс.

Значи това било първото му име. Дори не си бе задавала въпроса какво е то. Но нямаше възможност да размишлява повече; той обхвана брадичката й и повдигна сведената й глава.

Привлече лицето й по-близо до своето и промълви:

— Мисля, че според нашата традиция годежът се скрепява с целувка.

И без да чака отговор притисна устни към нейните.

Младата жена затвори клепачи. Стисна ги здраво. „Мисли за приятни неща. Мисли за приятни неща — занарежда си трескаво. — Представи си, че това е Джулиан.“

Колкото и да се стараеше обаче, оказа се невъзможно да си представи, че я целува нейният любим. Устните на Джулиан бяха меки и хладни, а на Линдхърст — твърди и горещи и я желаеха с плашеща страст.

О, Боже! Изглежда все пак щеше да се окаже от мъжете с маргаритките. Или още по-лошо, с крем-карамела. Пак братът на Лидия им беше казал, че някои мъже карали съпругите си да сядат голи в голия им скут и ближели крема, поставен в купичка между гърдите им. Дори само мисълта, че може да бъде подложена на нещо толкова недостойно, бе достатъчна, за да пожелае да умре.

Слава Богу, целувката беше кратка.

— А сега — прошепна той, като се отдръпна с усмивка — единственото, което остава да се направи, е да изберем датата за венчавката. Аз мислех това да стане някъде около Коледа, да речем двайсет и втори декември?

— Аз, ъъъ… — заекна Софи, разсеяна от ужасното подозрение, че годеникът й може да спада към категорията на мъжете с крема. Двайсет и втори декември ли каза? Хмм, защо не? Отвори уста, за да даде съгласието си, но в този момент се досети, че времето беше от изключителна важност. Молеше се да не създаде впечатление, че е нахална, и така да го накара да оттегли предложението си. Същевременно не виждаше друга възможност, затова наклони глава и прошепна: — Не съм сигурна, че бих желала да чакам толкова дълго.

Мълчание.

Вече започваше да се страхува от най-лошото, когато графът се позасмя.

— Честно казано, скъпа, след като те целунах и аз вече не съм сигурен, че искам да чакам толкова дълго.

Явно бе от мъжете с крема. Определено беше от тях. Дланта му отново обхвана брадичката й.

— Кажете само думата, сладка Софи, и ще се сдобия със специално разрешително. Можем да се оженим и преди да са изминали две седмици.

— И тази дума е? — попита тихо тя.

Линдхърст я целуна. В целувката вложи цялата нежност и благоговение, които можеше да желае едно момиче от своя годеник. За нейна изненада тя изобщо не бе така ужасна като първата. Особено когато не мислеше за маргаритки или крем-карамел.

Подобно на първата целувка и тази приключи бързо. Но този път младият мъж не се отдръпна; приведе глава и се взря в очите й.

„Кафяви“ — отбеляза девойката. Очите му имаха топъл кафяв цвят и бяха обградени с достойни за завист ресници. Всъщност бяха направо красиви.

Само да не се намираха на това съсипано лице.

— Думата ли? — промълви най-сетне той, като прекара палец по лицето й. — Това бе неизреченото обещание за целувка от ваша страна.