Читать «Софи» онлайн - страница 23

Девойката кимна.

— Обяснявала ми е, че трябва винаги да спазвам добрите маниери, за да не опетня името на съпруга си. Освен това трябва да бъда в течение на всичко, което висшето общество намира за забавно, за да мога да забавлявам гостите си по достоен за моето положение начин. Също така мой дълг е да се оправям с прислугата и да осигурявам нормалното функциониране на домакинството.

— Домакинствата — поправи я младият мъж. — В началото ще имате три дома, а когато станете маркиза, те ще се увеличат на шест.

— Три? — повтори Софи, като се молеше подобното му на дворец жилище на Пал Мал да е едно от тях.

— Три — потвърди той. — Ебатсън Хол в Дърам, Нюлин Манър в Херефордшир и Графорд Кийп в Лестър. Ще прекарваме най-голяма част от времето си в Нюлин, но ще посещаваме и другите две имения по два месеца всяка година. Като моя съпруга ваше задължение ще бъде да се грижите за селяните. Това включва да насочвате благотворителността, да организирате оказването на помощ на болните и да подготвяте селските празненства, като ежегодния празник на плодородието.

Девойката едва не хлъцна от изумление. Значи не само щеше да гние в дълбоката провинция, ами от нея се очакваше да се занимава с местните селяндури. Това бе наистина прекалено!

Мислите очевидно се бяха отразили на лицето й, тъй като събеседникът й отбеляза сухо:

— Доколкото разбирам, тези задължения ви се струват неприятни?

Младата жена се прокле за невниманието си. Трябваше да се научи да си владее изражението, преди да е объркала всичко. Тя заекна:

— Не неприятни, милорд, но… ъъъ… сложни. Нали разбирате, не знам почти нищо за тези неща.

Настана кратка пауза, през която Софи започна да си мисли за най-лошото. И тогава Линдхърст се позасмя и рече:

— Разбира се, че не знаете, скъпа. Не съм и очаквал нещо друго. Това е едно от многото неща, на които ще трябва да ви науча, щом се оженим.

— Можете да бъдете сигурен, че ще следвам вашите указания по най-добрия начин, на който съм способна — заяви тържествено тя, изпълнена с огромно облекчение.

— Това е всичко, което ще искам някога от вас. А сега, след като вече ви го казах, мисля, че е време да отправя въпроса си. — Хвана двете й ръце и я погледна в очите: — Госпожице Барингтън, ще ми окажете ли честта да станете моя съпруга?

Най-после. Девойката разтегна устни във вече добре обиграната усмивка, вдигна поглед и отвърна с най-приятния тон, на който бе способна:

— Оказвате ми голяма чест, милорд. Да, ще се омъжа за вас.

Въпреки усилията думите й прозвучаха равнодушно.

Очевидно за него бе важно само изричането на тези думи, защото негово височество се усмихна така, сякаш току-що му бяха обещали целия свят. Повдигна дланта й, за да целуне с благоговение безименния й пръст, и прошепна:

— Вие ме направихте най-щастливия мъж на земята, скъпа моя Софи; обещавам, че никога няма да съжалявате за това решение. — Доближи дланта й до сърцето си и попита: — Мога ли сега да ви наричам Софи, след като вече сме сгодени?

— Разбира се, милорд.