Читать «Софи» онлайн - страница 22

— Като моя съпруга — продължи графът — вие, разбира се, ще получите титлата графиня. По-късно, моля се от този момент да ни делят повече години, ще станете маркиза.

Графиня? Маркиза? Софи вдигна рязко глава и този път се усмихна искрено. Тази част от брака си можеше да преглътне. С лекота.

Гостът се усмихна на свой ред.

— Радвам се да видя, че тази перспектива ви допада.

— Да — прошепна младата жена и отново сведе глава, преди да се втренчи в белега.

— Както със сигурност вече знаете, моята титла е съпроводена със завидно положение в обществото. Нито една врата в Англия няма да бъде затворена за вас, ако пожелаете да влезете. И още едно предимство — моето богатство. То е такова, че мога да ви обещая следното: нито на вас, нито на нашите деца някога ще им липсва нещо.

Девойката кимна. Не можеше да не признае, че предложението му бе действително много добро. Ех, ако това се отнасяше и за лицето му. Линдхърст я стисна за ръката.

— Имате думата ми, че ще бъда изключително щедър съпруг. Сумата, която ще отделя за вас, ще ви дава възможност да изкупите всеки магазин в най-скъпите квартали, ако това е вашето желание. С две думи, можете да очаквате най-доброто от всичко, както подобава на вашето положение.

Най-доброто от всичко? Звучеше действително много хубаво. Щом наистина беше толкова богат, може би липсата на зестра и наличието на дългове нямаше да имат чак такова значение… особено ако успееше да го убеди, че измамата й е породена от силните й чувства към него. Хмм. Може би все пак планът на Едгар щеше да успее.

— И последно, но не на последно място — продължи младият мъж, — можете да разчитате на вечната ми преданост. Обещавам да се отнасям към вас с най-голямо уважение и доброта.

Преданост? Тази дума подейства като карфица на нарастващата й като балон самоувереност. Невъзможно бе да не изпитва към нея нищо друго освен преданост! Страстното му ухажване я бе накарало да мисли, че е влюбен. И то лудо. Ако се лъжеше…

Отхвърли смехотворните си предположения. Разбира се, че я обичаше. Как би могъл да не я обича? Тя беше откритието на сезона и всички господа я желаеха.

— Госпожице Барингтън?

Очевидно току-що бе казал нещо важно и тя го бе пропуснала.

— Съжалявам. Всичко това е толкова… изумително — заекна Софи, като се наложи да го погледне и да се усмихне. — Та какво казвахте?

Графът я докосна по бузата и тя трябваше да напрегне всичките си сили, за да се удържи да не трепне и да отмести рязко глава.

— Всичко е наред, скъпа. Съзнавам, че мисълта за предстоящ брак не може да не изпълни с трепет и боязън едно толкова младо създание.

— Понякога — да — съгласи се тя, като откъсна погледа си от лицето му.

По дяволите! Ето, че пак се бе вторачила в белега.

— В такъв случай се надявам да не се притесните ненужно, като ви кажа, че титлата графиня Линдхърст е свързана не само с много предимства, но и с не по-малко задължения.

— Разбира се, милорд. Вуйна ми ме е учила, че всяка титла носи със себе си голяма отговорност.

— Много мъдро от нейна страна — отговори тържествено гостът. — А казвала ли ви е случайно какво точно включва тя?