Читать «Софи» онлайн - страница 18

Суровият му тон показваше, че това не е напразна заплаха.

Все още измъчвана от думите му, девойката понечи да възрази. Един поглед към вуйна й обаче бе достатъчен да я накара да премълчи. Тя я гледаше с толкова искрено изражение, с такава вяра в почтеността на сина си, че сърце не й даде да разбие илюзиите й. Затова прехапа език и рече:

— Стореното — сторено. Не можем да направим нищо повече във връзка с това. Трябва да се омъжа за Линдхърст и толкоз.

— Да, трябва да се омъжиш за него — потвърди графинята. — Но не е задължително бракът ти да бъде непоносим, да знаеш.

Племенницата й я изгледа с подозрение.

— О?

Елоиз кимна и се освободи от прегръдката й. Намръщи се при вида на ръкавите, които се бяха изпомачкали, и занарежда:

— Линдхърст е много богат и очевидно те обожава. Това означава, че джобовете му ще бъдат винаги отворени за теб. Само си представи колко ще се забавляваш, като харчиш парите му.

— Така е. Но не мога да ходя из магазините през цялото време — отбеляза Софи, като вдигна ръка, за да може вуйна й да оправи долния ръкав. — В крайна сметка ще трябва да се връщам в дома на негово височество и да изтърпявам скучната му компания.

— Не и ако посещавате разни приеми и вечеринки всяка вечер. Повечето брачни двойки, които познавам, даже не се поглеждат по време на вечеринките и баловете. И най-хубавото — като омъжена жена ще бъдеш свободна да говориш, флиртуваш и танцуваш с когото ти харесва.

Софи се замисли за момент над последните думи, след това кимна. Сети се как женените мъже сякаш изчезваха в мига, в който се появяваха на светските събития. Тази идея даваше известни надежди…

Освен, разбира се, ако Линдхърст не беше един от онези мъже, които се затваряха за веселието на висшето общество веднага след като си тръгнеха от олтара. Когато изказа опасенията си по този повод, Елоиз се позасмя и се зае с другия й ръкав.

— В такъв случай ще трябва да каниш всеки ден гости за вечеря — посъветва я тя.

— Ами ако той се окаже някое от онези отегчителни създания, които настояват да живеят във възможно най-отдалеченото си и изолирано имение?

— В такъв случай винаги могат да се канят гости у дома. Ами да, лейди Барбери прави точно това и вече от петнайсет години не е оставала с по-малко от петима гости.

— Това разрешава проблема за дните и вечерите — прошепна девойката, като сведе глава, за да прикрие изчервяването си. — Но какво ще правя след това, когато… — Преглътна мъчително, опитвайки да преодолее непрестанно нарастващия си ужас от това, което следваше. — Когато той настои да дойде в леглото ми.

Графинята престана да се суети около роклята и обви успокояващо ръка около кръста на своята племенница.

— Ще правиш като другите жени в твоето положение — ще мислиш за нещо друго… за нещо приятно. Като например за всички нови рокли, които можеш да си купиш с парите на твоя съпруг.

— Съмнявам се, че ще успея да се съсредоточа върху роклите по време на… тези действия — прошепна съкрушено тя, припомнила си разказите на най-малкия брат на Лидия по повод това, което става между мъжа и жената. Ох, само мисълта, че трябва да рецитира цинични стихове, докато гъделичка голия задник на Линдхърст с перо…