Читать «Софи» онлайн - страница 16

Погледна към Елоиз за потвърждение.

Вуйна й кимна.

— Действително изглеждаш прекрасно, скъпа — заяви тя и остави кошницата върху тоалетката, до недокоснатата кутия с бонбони, която Линдхърст бе изпратил предишния ден.

След като постоя и погледа как мадмоазел вплита панделка в прическата на девойката, тя прекоси стаята, за да хвърли поглед на лилавата рокля, която бе избрана за случая.

Следващите няколко минути изминаха в мълчание: мадмоазел размишляваше дали да върже панделка или не, графинята се опитваше да определи дали племенницата й да сложи перлените обици или диамантените халки, а Софи се чудеше дали разполага с достатъчно пари, за да избяга тайно във Франция.

Тъкмо бе стигнала до заключението, че щяха да й стигнат само до Дувър, мадмоазел отстъпи назад и като посочи величествено към своя шедьовър, извика:

— Voila.

И това действително беше шедьовър. Французойката бе оставила само по една къдричка от двете страни на челото й, беше сресала косата й назад. Лилавата панделка, която се намираше над лявото слепоочие, се захващаше с лента около главата.

Дори Софи, колкото и обезсърчена да беше, не можеше да не признае, че ефектът беше впечатляващ. Жалко, че трябваше да бъде прахосан за Линдхърст.

— Превъзходно! — възкликна вуйна й. Тя се надигна от мястото си пред кутията с бижута на девойката, където бе ровила до този момент, за да я огледа отблизо. — Днес наистина надминахте себе си, мадмоазел.

Камериерката, която не страдаше от фалшива скромност, се съгласи:

— Oui. Надминах се. Сега остава само да облека госпожица в тази прекрасна рокля, да сложим бижута и voila, ще е готова да приеме негово височество.

Софи се нацупи при спомена за ужасното задължение, което я чакаше. Никога, дори след най-изкусното разкрасяване, нямаше да бъде готова за Линдхърст и проклетото му предложение.

За лош късмет и двете й събеседнички забелязаха гримасата й. Но преди прислужницата да успее да каже каквото и да било, а ако се съдеше по изражението й, тя точно това се канеше да направи, Елоиз се произнесе:

— Вече може да вървите, мадмоазел. Искам да поговоря насаме с моята племенница.

— Ами рокля, мадам! Тя с испански ръкави. Испански ръкави трябва да се аранжират по определен начин, за да се получи желан вид.

— Аз мога да се справя прекрасно с аранжирането на ръкавите — заяви графинята. Тъй като французойката все още се колебаеше, тя плесна с ръце. — По-бързо! Побързайте, мадмоазел! Трябва да обсъдя някои деликатни неща с момичето, преди да го оставя да слезе долу, но и не трябва да караме негово височество да чака повече от необходимото.

— Деликатни? — Камериерката разбра за какво става въпрос. — Ааа! Разговор за младоженка, oui…

— За младоженка ли? — В този момент обаче Елоиз се досети за какво става дума и се изчерви силно. — Ъъъ, да. Точно такъв разговор.

Мадмоазел се усмихна и погледна разбиращо Софи.

— Слушай вуйна си, oui? Тя ще каже всичко за брака, да не се плашиш.

Девойката кимна. Прекрасно. Само това й липсваше, да слуша обясненията на вуйна си за ужасите, които я очакват в леглото на Линдхърст. Въпреки отвращението си тя все пак не забрави да каже на французойката: