Читать «Софи» онлайн - страница 19

Коленете й подскочиха от ужас при мисълта за това, до което водеше такова гъделичкане; щеше да се свлече на пода, ако вуйна й не я бе хванала. Графинята й помогна да се настани на един стол и предложи:

— Ако не можеш да мислиш за рокли, може би ще ти бъде от помощ да си представяш, че си с някой друг. С някого, когото желаеш. Може би, Оксли?

— Няма начин някога да си представя Линдхърст за Оксли. Линдхърст е толкова… ами… едър!

— Може да помогне, ако си затвориш очите. — Тъй като девойката очевидно все още не беше убедена, Елоиз въздъхна и рече: — Е, ако Линдхърст е като повечето мъже, няма да му бъдат нужни повече от няколко минути, за да задоволи желанието си. Тогава ще те остави на мира. И като го дариш с един-двама наследника, той несъмнено ще изгуби интерес към теб и ще започне да излива похотта си върху своите любовници.

— Ако бракът ни трае достатъчно дълго, за да успея да забременея — напомни й мрачно нейната племенница, давайки гласност на най-смущаващото от всичките си притеснения. — Ами ако не зачена веднага, а гордостта на Линдхърст се окаже по-различна, не такава, каквато предполагаме? Това би могло да сложи край на брака ни. И какво ще стане с нас тогава? Всички знаят, че съдът е много по-благоразположен към притежаващите власт и богатства, като Линдхърст.

Лицето на графинята помръкна.

— В такъв случай трябва да се постараеш много да започнете да се държите като семейство още от самото начало.

— Искаш да кажеш…

Младата жена не довърши мисълта си, прекалено отвратена, за да изрече на глас това, което очевидно предлагаше вуйна й.

Елоиз кимна в отговор на недоизречения й въпрос.

— Да. Трябва да влизате във взаимоотношения често, преди да е научил истината. Ти си здрава и млада. Не би трябвало да имаш проблеми да забременееш, стига само да опиташ.

Тъй като Софи въздъхна отчаяно, вуйна й коленичи пред нея и взе двете й длани в ръцете си.

— Знам, че мисълта за тези опити те смущава, но не виждам друг изход. Наистина не виждам. Освен това, ако помниш съвета ми, би трябвало да бъде поносимо.

— Да — промълви беззвучно девойката. — Да затворя очи и да си мисля за приятни неща.

Глава 3

Мигът, от който се бе страхувала, бе настъпил.

— Усмихни се, скъпа — смъмри я графинята, като спря пред затворената врата на гостната.

Софи се постара да изобрази на лицето си радост и погледна към вуйна си за одобрение.

Тя я изгледа критично и поклати глава.

— Не. Не. Това няма да свърши никаква работа. Имаш вид на болен човек. Би трябвало да изглеждаш щастлива, а не болна.

— Но аз съм болна — изпъшка Софи.

Това беше абсолютно вярно. Главата я болеше, а стомахът й се противеше толкова ожесточено; единственото й желание беше да полегне в някоя затъмнена стая с хладен компрес на челото.

Графинята цъкна с език.

— Мъничко истерия. Нищо повече. Напълно нормално при дадените обстоятелства.