Читать «Софи» онлайн - страница 170

— Разбира се, че ще се побере. Жените раждат бебета, а те са много по-големи от члена ми.

— Ами, както съм чувала, дори раждането е много болезнено — отвърна тя, като се извъртя, за да се измъкне от него.

Никълъс се усмихна нежно и я притисна в прегръдките си.

— За жалост не мога да обещая, че първия път няма да те боли. Но болката ще премине бързо и преживяването ще ти хареса много. Обещавам.

Тя се намръщи; очевидно изобщо не бе успял да я успокои.

Графът я целуна.

— Ще ми се довериш ли?

Младата жена го погледна, след това прехапа устна и кимна.

— Така, сега се отпусни, любов моя. И помни: достатъчно е да ми кажеш, че искаш да спра, и аз ще го направя.

С тези думи Никълъс проникна в нея. Той навлезе още малко и спря, за да я стимулира, когато тя се напрегна.

Проникваше сантиметър по сантиметър, докато усети бариерата на девствеността й. Тогава спря, притисна я силно в обятията си, натисна рязко и преодоля пречката. Софи изхълца и завря лице в гърдите му.

Линдхърст започна да гали косите й, застинал неподвижно. Тя размърда хълбоци, сякаш привикваше към размерите му. След като се понамести по този начин, кимна.

— Сигурна ли си, любов моя? — прошепна той; опасяваше се да не й причини още болка.

Тя го погледна и се усмихна.

— Да. Вече не боли толкова.

— Обещаваш ли да ми кажеш, ако болката се усили? — попита графът.

— Обещавам. — Размърда хълбоци и движенията й го накараха да простене. — А сега, моля те, продължавай. Приятно ми е да те усещам в себе си.

Софи обви крака около кръста му. Никълъс се подчини с радост. Скоро тя усети ритъма му и го последва.

Двамата продължиха да се движат така, а удоволствието им нарастваше с всеки следващ тласък. Достигнаха върха заедно и потръпнаха, когато откриха рая в обятията си.

— Никълъс! О, Никълъс — проплака тя, когато бавно започнаха да се връщат към действителността. — Винаги ли ще бъде така?

Той я притисна и въздъхна.

— Винаги, любов моя.

Трябваше да се чувства изтощена, когато влезе в кухнята на следващата сутрин: с Никълъс бяха останали заедно, бяха се смели, разговаряли и любили почти до зори. Но всъщност не усещаше умора. Нещо повече, никога досега не се бе чувствала така жива и причината за това беше любовта на Никълъс.

О, той не го беше казал, но тя знаеше, че е така. Как иначе можеше да обясни случилото се предишната нощ? Освен това й бе обещал вечност, изпълнена с блаженство, а никой мъж не обещава вечността на жена, която не обича. Поне не добрите и почтени мъже като него.

Щастливата Софи поздравяваше бодро слугите, докато приближаваше шкафа, за да вземе подноса със закуската за нейно височество. В момента, в който го взе, чу как готвачката казва на Мег:

— Няма нужда да приготвяш поднос за лорд Линдхърст тази сутрин.

Младата жена реши, че е изтощен и все още спи.

— Той замина за Лондон призори — додаде готвачката.

— Лондон ли? — възкликна Софи и сърцето й се сви.

Готвачката кимна.

— Това бе най-странното нещо. Негово височество влетя на долния етаж непосредствено след разсъмване, обясни, че потегля за Лондон и помоли да оседлаят коня му. И още по-странно, замина без дори да каже на когото и да било кога или дали изобщо възнамерява да се върне. — Поклати глава. — Сякаш бягаше от нещо.