Читать «Софи» онлайн - страница 169

Получените вибрации се събираха дълбоко и ниско и дразнеха онова място от тялото й, за което бе немислимо да се спомене. Като се извиваше и стенеше, младата жена сграбчи ръката му и я притисна между краката си.

Никълъс вдигна глава от гърдите й, изръмжа и разголи долната част на тялото й. Сложи я да легне на масата, разтвори набъбналата й плът и прокара леко пръст по нея. Дълго я възбужда с милувки, след това коленичи и я зацелува на същото място.

На няколко пъти я докара почти до края. Тя се извиваше към устата му, стенеше и молеше да й помогне да получи облекчение. Когато видя, че вече е влажна и трепереща от желание, графът се изправи и си смъкна панталоните.

— О, Боже! Само се виж — прошепна любимата му, като се надигна на лакти, за да наблюдава по-добре члена му. Погледна го стеснително и попита, заеквайки: — М-мога ли да го докосна? — След неговото кимване тя го сграбчи. Той изстена и подскочи. Решила, че отново му е причинила нещо лошо, тя дръпна ръка като опарена и промълви: — Съжалявам.

— За какво? — процеди през стиснатите си зъби Никълъс.

— Че ти причиних болка. Не исках да го направя. Само… само исках да те почувствам.

След кратка пауза Линдхърст изкомандва тихо:

— Погледни ме, Софи. — Щом се подчини, тя видя, че той се усмихва. — Не си ми причинила болка. Харесва ми да ме докосваш.

— Но ти подскочи — отвърна тя, като се взря смаяна в красивото му лице.

— Ти също подскочи, когато те погалих. Не си ли спомняш.

Младата жена поклати глава.

— Не. Не! Това, което направи, беше прекрасно.

— Е, точно това усещам и аз. Разбираш ли?

Тя също се усмихна и отново го хвана.

Графът обаче веднага съжали, че я бе насърчил. Нежното и същевременно страстно докосване на пръстите й по пламналата му плът се оказа много по-стимулиращо, отколкото бе очаквал. Толкова стимулиращо, че след секунди се видя принуден да се отдръпне от ръцете й — беше сигурен, че няма да издържи още дълго по този начин.

— Никълъс? — прошепна Софи.

Той поклати глава в отговор на безмълвния й въпрос.

— Не, любов моя, не си направила нищо лошо. Точно обратното, то бе много добро и обещавам следващия път да те оставя да ме изследваш колкото си искаш. Сега обаче е време да се облекчим един друг.

Зацелува я и когато се увери, че е готова за него, се намести между бедрата й. Допирът на интимните им части изтръгна вик от гърлото й и тя се разтвори още по-широко. Линдхърст започна да прониква бавно, като не спираше да я гали, за да намали болката.

Щом го усети, тя вдигна рязко глава.

— Никълъс! Какво правиш?

— Ами любя те, разбира се — прошепна той и се приведе, за да я целуне по устните.

Очите й се разшириха.

— Какво правиш?

— Любя те — повтори той. — Не може да не знаеш, че това е, което става между мъжете и жените.

Софи поклати глава, като продължаваше да се взира смутено във възбудения му член.

— Но… но… той няма да се побере.