Читать «Софи» онлайн - страница 168

Ако беше негова. Сърцето му запрепуска при мисълта, че ще може да притиска в обятията си цялата тази красота и нежност до края на живота си. Докато я оглеждаше и се наслаждаваше на безупречната й леко по-розовяла млечнобяла кожа, решението се оформи в главата му. Щеше да я има… завинаги, стига и тя да го искаше.

— Никълъс? Нещо не е ли наред? — попита тревожно Софи. — Тялото ми не ти ли харесва?

— Да не ми харесва ли? Божествено е. Ти си божествена. Ти, госпожице Барингтън, си най-красивото създание. Достатъчно е да те погледна и дъхът ми секва.

Тя въздъхна с облекчение; при това движение гърдите й се надигнаха и предизвикаха у него мъчително-сладки емоции. Усмихна се смутено и попита:

— Ще имаш ли нещо против и аз да погледна т-твоето тяло?

Линдхърст разпери ръце.

— Заповядай.

Младата жена започна да разкопчава бавно халата му, като хапеше лекичко долната си устна. Когато приключи с разкопчаването, той захвърли дрехата на работната маса зад гърба си. Обърна се към нея, за да й даде възможност да продължи.

Софи потръпваше от вълнение и притеснение. Премина към шалчето около врата му, но не успя да се справи с проклетия възел. Колкото повече се стараеше, той се затягаше още по-здраво. Накрая Никълъс я спаси, като сам се зае с него.

— Тези възли са дяволски сложни — заяви той и го захвърли до горната си дреха. — Бяха ми нужни години, докато ги овладея.

Явният му опит да пощади чувствата й я накара да се усмихне. С преливащо от нежност сърце младата жена заразкопчава ризата. Когато любимият й я измъкна през глава, тя се ококори със страхопочитание насреща му.

Той беше съвършен. Не се сдържа и докосна мускулестата му гръд. Беше твърда и косъмчетата по нея не бяха меки. Очарована от начина, по който гъделичкаха дланта й, тя започна да изучава в подробности изваяните като от скулптор мускули. След това плъзна длан надолу. Дъхът й секна от възхита, когато стигна до тънкия му кръст.

Докато прокарваше пръсти по мускулите на плоския му корем, Софи прошепна:

— О, Никълъс! Толкова си великолепен! Трудно ми е да повярвам, че си от плът и кръв.

Графът изохка и я привлече в обятията си.

— Наистина съм от плът и кръв, любов моя… плът, която трепери, щом я докоснеш, и кръв, която пее от желание да те притежава.

— Тогава притежавай ме — промълви младата жена и се протегна на пръсти, за да го целуне.

Последва трескаво стенание, Линдхърст я вдигна на ръце, и я положи на работната маса върху горната си дреха.

Дълго я съзерцава с жаден поглед. От гърлото му се изтръгна дрезгав вик и миг по-късно дланите му се озоваха върху гърдите й. Палците му започнаха да правят кръгови движения около зърната и да предизвикват прекрасни усещания. Софи изохка блажено и се изви.

Линдхърст продължи тази прекрасна игра още няколко мига, а после се наведе и пое едното зърно в устата си. Софи изпадна в екстаз, докато той ту ги целуваше, ту ги хапеше лекичко или прокарваше език по тях. Каквото и да направеше, изпращаше електричество — заряд след заряд — по тялото й.