Читать «Софи» онлайн - страница 167

Сега бе неин ред да се намръщи.

— Не разбирам.

Линдхърст я притисна отново в обятията си и я целуна.

— Казано накратко, целта на нашата игра е да си доставим удоволствие един на друг по начин, по който сами изберем.

— Това означава ли, че можем да се докосваме един друг?

— Определено.

Той забеляза как Софи погледна крадешком надолу.

— Навсякъде, където пожелаем?

— Навсякъде — отвърна Никълъс и се усмихна. — Тялото ми е твое да го изучаваш, а твоето е мое. И ако някой от двама ни поиска другият да направи нещо, трябва само да помоли.

— О, признавам, че определено предпочитам твоята игра.

— Аз също — изръмжа графът и отново обсеби устата и.

Този път обаче го зацелува тя. Възпламенен от нейните действия, Линдхърст я стисна за хълбоците и я притисна към себе си. Софи извика и на свой ред се притисни още по-силно.

— Чувствам се толкова… странно — прошепна тя, като отдели устните си от неговите. — Изпитвам нещо като болка на най-особени места. Аз… — Поотри се в него и той разбра съвсем ясно къде се намираше дискомфортът й. — Аз… ох! — Изви се отново. — Никълъс… моля те, помогни ми. Аз… аз…

— Шшт. Тихо, любов моя — промърмори той. — Разбира се, че ще ти помогна, така както ще ми помогнеш и ти. И аз се чувствам по същия начин.

Младата жена смутено го погледна.

— Искам да ти помогна, наистина искам, но не знам как.

Линдхърст й се усмихна и започна да сваля фибите от косите й.

— Не се страхувай, любов моя, ще ти покажа как.

— Но… о, Никълъс! Добре знаеш, че винаги обърквам всичко. Ами ако само разваля повече нещата, вместо да ги оправя? Ти самият вече пострада толкова от глупостта ми.

— Няма да объркаш нищо — увери я той, хипнотизиран от красотата на падащата по раменете й коса. За пръв път я виждаше разпусната. Като прокарваше нежно пръстите през златните кичури, добави: — И няма да развалиш нищо. Обещавам.

Софи кимна, но в погледа й все още имаше съмнение.

— В такъв с-случай, какво да правя сега? Искам да кажа… — Поклати глава. — Какво ще ти бъде приятно?

Графът я погледна замислено, преди да отговори:

— Би ми било безкрайно приятно да видя тялото ти.

Страните й порозовяха.

— Искаш да… да… си сваля, ъъъ… дрехите?

— Не. Искам аз да ги сваля, но само ако ти го желаеш.

Червенината на бузите й се засили и тя отмести свенливо поглед.

— Желая го… желая го много силно.

С треперещи от вълнение ръце Никълъс заразкопчава несръчно копчетата на гърба на роклята й. Когато дрехата падна в краката й, той побърза да свали и корсета. След това спря само колкото да целуне поруменелите й бузи, и съблече фината долна риза. Едва тогава отстъпи назад, за да я погледне.

Тя стоеше пред него гола до кръста. Формите й бяха прелестни, пир за очите от стройни линии и пищни извивки.

Никога в живота си не бе виждал такива гърди — стегнати и сочно закръглени. А талията! Беше впечатляващо тънка и преминаваше в чувствени бедра. Изобщо не се нуждаеше от корсет. Ако беше негова, щеше да я накара да ги захвърли, за да има удоволствието да чувства прекрасното й тяло всеки път, когато я прегърне.