Читать «Софи» онлайн - страница 166

— Никълъс! О, Никълъс! — възкликна девойката и обхвана главата му, за да го накара да продължи да я целува.

Линдхърст така и направи, като слизаше постепенно все по-надолу, мина през ключиците и се спусна по-надолу. Тя стенеше и се извиваше при всяко негово движение. Никълъс спря едва когато стигна до деколтето на роклята й. Промълви отново името й и започна да прокарва език по деколтето, като дразнеше възбудената й плът, докато гърдите й настръхнаха болезнено.

О, как й се искаше той да ги докосне, да й свали дрехите и да ги мачка. Подлудена от желание, младата жена издърпа ръцете му от талията си и ги постави върху гърдите си, за да ги погали.

Никълъс направи точно така. Боже, ама тя бе прекрасна в страстта си. Никоя друга жена не го бе възбуждала като нея, никоя не бе поставяла на изпитание самоконтрола му. И въпреки това…

Той нямаше желание да я вземе набързо. Искаше да се наслади на всичко, което можеше да му даде, да я люби бавно и без да пропусне нищо. Ако за това му трябваше цяла вечност, още по-добре. Изпитваше към нея много повече от плътско желание. Онова, което чувстваше, бе по-дълбоко и истинско; знаеше, че то щеше да продължи безкрайно.

Софи обаче изобщо не беше толкова търпелива. Всяка негова целувка, всяка ласка разпалваше възбудата й, караше тялото й да пулсира по един трудно обясним, но прекрасен начин. Замаяна от новите усещания и нетърпелива да изпита още, тя се изви, отри се в него и усети твърдостта на възбудения му член.

Ококори широко очи и се отдръпна леко, за да може да огледа въпросното място. Уви, то бе скрито от гънките на жълтата й кадифена рокля. Любопитството й надделя над благоприличието; тя протегна ръка и опипа внимателно слабините му.

Долната част на тялото му отскочи, сякаш той се опитваше да избяга от допира й; от гърлото му се отрони задавено стенание. Объркана от неговата реакция, Софи вдигна поглед към лицето му, търсейки някакво обяснение. Никълъс бе затворил очи и като че ли се чувстваше безкрайно некомфортно. Възможно ли бе да не обичаше да го докосват с каквото и да било друго освен с маргаритки?

Сигурна, че случаят е точно такъв, младата жена се огледа. Все в някоя от оранжериите трябваше да растат маргаритки. Но в коя? Трябваше да попита, тъй като не виждаше друга възможност. Затова се изкашля и прошепна:

— Ъъъ… Никълъс?

Той изръмжа в отговор.

Приела ръмженето като подкана да продължи, тя попита свенливо:

— Къде мога да намеря, ъъъ… м-маргаритки?

Графът отвори очи и се намръщи.

— Маргаритки ли? За какво са ти?

Софи усети, че се изчервява.

— Нали се сещаш… ъъъ… освен ако не предпочиташ пера или крем?

— Пера? Крем? — Смръщи още по-силно чело. — За какво говориш?

С пламнало лице тя повтори наученото от брата на Лидия за сексуалния акт. Изумлението му очевидно нарастваше с всяка следваща секунда. Когато приключи, младата жена сведе поглед и попита смутено:

— Вие от кой тип мъже сте, милорд?

Настана продължителна пауза, през която той като че ли обмисляше въпроса си, после се изсмя.

— Признавам, че перспективата да оближа крем от поставена между гърдите ти купичка, ми се струва доста интересна. — Изсмя се отново. — Аз обаче съм от мъжете, които обичат да измислят играта в момента. Естествено, желанието ми е ти да ми помагаш в това, защото ще я играеш заедно с мен.