Читать «Софи» онлайн - страница 165

— Благодаря за сладкиша.

Очите й се разшириха.

— Но аз… н-не разбирам — промълви задавено тя. — Всички разправяха колко зле сте се почувствали от плодовата пита.

— Така е.

— Защо тогава ми благодарите?

Вече едва се сдържаше да не пристъпи към него и да не постави длан върху бузата му. Сигурно имаше температура, щом говореше такива неща.

— Благодаря ти, че държиш достатъчно за мен, за да искаш да ми доставиш удоволствие. Нали това беше причината да ми дадеш парчетата сладкиш?

Топлотата се бе върнала в погледа му.

Софи кимна неуверено.

Линдхърст се усмихна още по-широко и трапчинките му се появиха отново.

— А аз започвах да си мисля, че вече не ме харесваш.

— Какво? Какво ви накара да мислите така?

— Вероятно има нещо общо с това как хукваш в обратната посока всеки път като ме видиш. Вече си мислех, че или съм те обидил, или съм те отвратил с целувките си.

— Какво? — извика младата жена. Как бе възможно да му хрумне подобно нещо, след като бе реагирала по такъв начин на ласките му? — Със сигурност не сте ме обидили.

— Разбирам. Значи съм те отблъснал.

— Разбира се, че не. — Софи се намръщи и пристъпи към него. — Сигурен ли сте, че сте се възстановили напълно от ананаса?

Постави длан върху бузата с белега. Стори й се хладна.

— От ананаса — да. От твоите целувки — не. Даваш ли си сметка какво правят с мен целувките ти? — прошепна той.

Погледът му беше изпълнен с толкова нежност, че съпротивата й рухна.

— Да, знам — призна тихо тя, — тъй като правят същото и с мен. Всъщност направо се ужасявам от това колко те желая.

— Сладката ми, невинна Софи — промълви Никълъс и я привлече в обятията си. — Не трябва да се страхуваме от желанието, а да му се наслаждаваме.

— Възможно е, но не мога да не се страхувам. Тези чувства са толкова нови… толкова странни — отвърна тя, като облегна брадичка върху гърдите му, за да продължи да съзерцава изразителните му очи.

Линдхърст се усмихна нежно. Впери изпълнен с не по-малко обожание поглед в лицето й и прошепна:

— Не знаеш ли, че никога не бих ти причинил нищо лошо?

— Да — прошепна тя

— Тогава ми се довери.

— Така и правя. — И наистина му вярваше. Той беше човек на честта, истински джентълмен. Като такъв бе толкова невероятно да използва някоя жена за случайна игра на маргаритки, колкото и самият папа. Добила смелост от тази вяра, девойката се надигна на пръсти, обви ръце около врата му и заяви: — Аз не само ти вярвам, Никълъс Съмървил, аз те обичам.

С тези думи притисна устни в неговите.

Младият мъж изпъшка и отвърна на целувката й; в началото устните му галеха, но постепенно ставаха все по-настойчиви. В резултат цялото й тяло пламна като от треска.

Графът я привлече по-близо към себе си и започна да я целува.

Софи въздъхна и се вкопчи по-силно във врата му. Когато вече си мислеше, че ще изгуби съзнание от удоволствие, Никълъс откъсна устните си от нейните.

Той я съзерцава дълго с потъмнял и жаден поглед. Дишаше тежко. После изстена и зарови лице във врата й. Целуна я, като шепнеше името й.