Читать «Софи» онлайн - страница 14

Както щеше да бъде неподходяща и неговата дъщеря, ако не бе отгледана от брата на майка си и неговата съпруга, граф и графиня Маруд. За късмет на госпожица Барингтън висшето общество й бе простило скромния произход по бащина линия и я приемаше като дъщеря на Маруд.

Не че самият граф бе сред най-уважаваните аристократи на страната. Той се бе превърнал в роб на комара. Но все пак беше благородник и като такъв бе възпитал племенницата си според изискванията на висшето общество. Неговият син Едгар бе завършил обучението, като я бе изпратил в училището за благородници девици на лейди Бийл в Бат.

Пръстите на Никълъс работеха върху възела, докато размишляваше върху сегашния граф Маруд. Имаше нещо не съвсем наред в този човек, но не можеше да определи точно какво. Това бе по-скоро някакво усещане, отколкото нещо, което негово височество бе казал или направил някога.

Младият мъж въздъхна. Добре де, какво значение имаше това? Щеше да се жени за госпожица Барингтън, не за Маруд. А като се имаше предвид колко привързан беше към Лондон негово височество, несъмнено нямаше да се виждат често, тъй като той възнамеряваше да се върне в провинцията. Точно там искаше да прекарват по-голямата част от времето си.

Доволен от последното заключение, графът се съсредоточи отново върху възела. За свое изумление този път се справи безупречно.

— Милорд? Това по-подходящо ли е?

Джордж бе застанал зад гърба му. В ръцете си държеше жилетка на сини и златни линии.

Без да се обръща, Никълъс кимна и вдигна ръце, за да може слугата да го облече.

Когато и последното златно копче бе закопчано и жабото — нагласено, той седна на ръба на стола пред тоалетката и позволи на прислужника да му обуе ботушите. После взе джобния си часовник с прекрасен златен ланец и се изправи, за да го закрепи на мястото му. Слугата се отдалечи на няколко крачки, за да го огледа през присвитите си очи. След малко примигна и рече:

— Според мен, милорд, кафявото египетско сако ще изглежда ослепително с тази жилетка.

Младият мъж прекъсна за момент заниманията си, за да размисли върху предложението.

— Смятам, че си прав — отвърна.

— И новата ви шапка, милорд, с къдравата периферия. Трябва да я носите по-често. Много е стилна.

— Непременно ще я сложа. На всяка цена трябва да бъда стилен — съгласи се графът, като прикри усмивката, предизвикана от речника на прислужника.

— О! И жълти ръкавици, милорд.

— Жълти ръкавици да бъдат.

Когато най-сетне Никълъс бе готов и определен от Джордж като „изпипан до най-малката подробност“, той повика един лакей и нареди:

— Моля те, кажи на госпожа Хърбърт да ме изчака във фоайето с кошницата ягоди, която изпратих от Хоксбъри. А Уайкс да докара каретата пред главния вход.

Беше дошъл моментът да поиска съпругата си.

— Лорд Линдхърст пристигна — обяви Елоиз, като нахлу в стаята за обличане на своята племенница. — И виж какво ти е донесъл. — Подаде й украсена с панделки кошница. — Ягоди! Поръчал е да ги докарат чак от едно от неговите имения, Хенсбъри… — Спря внезапно и набърчи замислено чело. — Или каза Бърдбъри? — След кратък размисъл махна пренебрежително с ръка. — Е, това няма значение. Важното е, че е изпратил тези прекрасни плодове, защото знае колко ги обичаш. Толкова мил, внимателен човек! Несъмнено ще бъде изключително грижовен съпруг.