Читать «Софи» онлайн - страница 154

Готвачката поклати глава.

— Не, заради кайсиите. Това е едно недобро съчетание. Когато се приготвят заедно, човек не може да усети вкуса на едното заради другото.

— След като съчетанието не е добре, как така го използвахте?

— Защото нейно височество го обича много; именно тя го поиска. — Въздъхна над безнадеждния вкус на своята господарка, и даде знак на Мег, че я освобождава. — Е, не стой повече тук. Отрежи парче от крушовия пай, който изстива на прозореца, и го сложи в подноса на негово височество.

Момичето побърза да се подчини, но веднага се върна.

— О, Боже! Джулиъс вече е отнесъл таблата. Готвачката изсумтя.

— Е, вече нищо не можем да направим. Просто остави пая на шкафа. Негово височество несъмнено ще забележи липсата на сладкиш и ще изпрати Джулиъс, за да му го занесе.

Никълъс обаче бе прекалено угрижен, за да забележи каквото и да е. А това, което бе обсебило съзнанието му, бе Софи.

Никоя жена досега не го бе пленявала, нито обърквала толкова. Тя ту се отдаваше на неговите прегръдки и целувки, ту го избягваше, сякаш бе болен от чума. Всъщност през последните дни тя очевидно все бързаше да се скрие колкото може по-скоро от погледа му.

Младият мъж взе разсеяно парче плодов сладкиш от чинията в подноса си и отхапа от него, като се опитваше да проумее действията й. Докато дъвчеше, се запита дали не бе започнала да го отбягва заради целувките му. Възможно ли бе да й се бяха сторили неприятни и сега да се опитваше да си ги спести.

Довърши парчето все с тази мисъл в главата. Никога досега не бе получавал оплаквания заради целувките си. Нещо повече, обикновено след като ги опитаха, жените започваха да ги очакват с нетърпение.

Но той пък никога не бе целувал друга жена така, както бе целувал Софи. Когато беше с нея, го завладя такава страст, че позволи да го води желанието вместо разумът, както бе правил винаги в миналото. Възможно ли беше да се е държал грубо? Прекалено настойчиво и нетърпеливо? Дали не я бе изплашил с дивата си страст?

Усмихна се мрачно на тази мисъл. По дяволите, той бе изплашил самия себе си. В нея имаше нещо изненадващо примитивно, нещо дълбоко и отчаяно — глад, който не можеше да се обясни само с плътско желание и който го изпълваше с копнеж да я обича… със сърце, душа и ум.

Еднакво объркан както от собственото си поведение, така и от нейното, той взе второто парче сладкиш и отхапа единия му ъгъл. Когато сладкият, сочен пълнеж изпълни устата му, усети някакво странно изтръпване. Това неприятно усещане му бе добре познато и го накара да огледа притеснено парчето. Беше имал подобно усещане, когато бе изял по невнимание ананасовата гарнитура на шунката на приема в Кингсдейл. Каква ужасна нощ бе прекарал след това!

Потръпна при този спомен, захвърли сладкиша и изпи на един дъх цялото съдържание на чашата с ферментирал ябълков сок. За огромно негово облекчение усещането престана веднага. Едва когато моментната му паника отмина, разумът му се възвърна. И му каза, че не е възможно в сладкиша му да има ананас. Не само не бе усетил вкуса му; готвачката никога нямаше да позволи да му бъде поднесено нещо с ананас, тъй като знаеше много добре какво ще му струва това.