Читать «Софи» онлайн - страница 152

Маркизът се намръщи.

— В какъв смисъл?

— Ами, първо, тя знае прекалено много за висшето общество, за да не е била нито един сезон в Лондон, както твърди. Освен това ми направи впечатление, че малкото й рокли са от първокачествени материи и ушити според последната дума на модата. Такива материали не се намират в Дърам. — Поклати глава. — Според мен госпожица Бартън не е тази, за която се представя.

— Точно това е и моето впечатление — съгласи се негово височество и усмивката му се върна.

— В такъв случай не можем да позволим двамата да се свържат, докато не разберем коя е тя и как се е озовала тук. Откъде да знаем дали не е някоя убийца, криеща се от закона.

Усмивката на лорд Бересфрод стана още по-широка.

— О, мога да те уверя, че не е убийца.

Сега бе ред на съпругата му да се намръщи.

— И кое те кара да бъдеш толкова сигурен?

Той се засмя.

— Хайде, хайде, Фани. Сигурно имаш някакво предположение, относно самоличността на Софи? Аз имам такова вече от доста време.

Всъщност, след като бе наблюдавал как отношението на сина му към момичето се бе превърнало от смразяваща враждебност в обожание, това бе станало нещо много по-определено от просто предположение. Маркизата изпъшка:

— Отново заговорихме с недомлъвки.

— Пак ли искаш да говоря без заобикалки?

Нейно височество го плесна по ръката. Приел удара за утвърдителен отговор, той отвърна весело:

— Аз мисля, че госпожица Софи Бартън е в действителност София Барингтън. И както изглежда, двамата с Колин вече са изгладили различията помежду си.

Глава 19

Софи се втурна в кухнята и възкликна:

— А — Слава Богу. Още не си тръгнал, Тери.

Лакеят вдигна поглед от списъка с нещата за купуване и се усмихна.

— Точно това се готвех да направя. Има ли нещо, което ти или маркизата да желаете от Ексетър?

Девойката спря да помисли за момент, после кимна и измъкна писмо от джоба си.

— Имам нужда да предадеш тази бележка, ако не те затруднявам, искам да кажа.

Надяваше се, че нямаше да го затрудни. Така и стана. Той пое писмото и отвърна:

— Никога нещо, което ти си ме помолила да направя, не би представлявало прекалено голямо затруднение за мен.

Тя се усмихна неубедително на учтивия отговор; усмивката бе последното, за което имаше настроение. Писмото бе до чичо й, който трябваше да се прибере всеки момент; в него тя го уведомяваше за своето местонахождение и го умоляваше да дойде да я спаси. Написването му я бе натъжило, а изпращането я съсипваше, тъй като сега вече обичаше Никълъс.

Точно тази любов бе причината да иска да напусне Хоксбъри, и то колкото се може по-скоро, преди да е направила нещо необмислено, което можеше само да разбие сърцата им и да доведе до ужасни затруднения и за двамата. Бе убедена, че никога няма да се оженят, както бе убедена, че следващия път, когато страстта ги обземеше, нямаше да се задоволят само с целувки.

Софи се обърна и побърза да излезе от кухнята, преди сълзите и да са рукнали. Вече бе стигнала до вратата, когато готвачката прекъсна недоволните си излияния, насочени към Мег, една от слугините в кухнята, и извика: