Читать «Софи» онлайн - страница 153

— Не забравяте ли нещо, госпожице Бартън?

— Моля?

— Подноса с обяда на нейно височество.

И готвачката посочи към шкафа, където винаги се поставяха подносите.

Днес, както забеляза девойката, там стояха три. Очевидно Никълъс и баща му бяха прекалено заети с подготовката на предстоящото пристигане на гостите, за да се нахранят заедно, както правеха обикновено.

Сърцето й се сви, като се сети каква бе целта на посещението. Ако лейди Джулиана се стореше приятна на Никълъс, той най-вероятно щеше да се ожени за нея.

„Е, той все пак трябва да се ожени някой ден — помисли си тя, като преглъщаше сълзите си, — за някое подходящо момиче с благороден произход, с което ще може да се появи сред висшето общество и което ще носи с чест името Съмървил.“ Трябваше да приеме този факт, колкото и болезнен да беше, така както трябваше да приеме и своята съдба.

Софи вдигна подноса на маркизата, като съзерцаваше мрачно празнотата на живота си без Никълъс. В този момент забеляза, че в неговия поднос, този, в който вместо чай имаше ферментирал ябълков сок, няма парче от плодовия сладкиш. Колко странно, че готвачката бе проявила подобно безгрижие, особено пък при приготвяне подноса на младия си господар.

Слабостта на готвачката към Линдхърст бе всеизвестен факт и тя често стигаше до крайности в желанието си да му достави удоволствие. Не минаваше и ден, без да му изпече някое специално лакомство, приготвено от плодове, тъй като плодовете бяха пък неговата слабост.

Тази сутрин това бе плодова пита с ананас и кайсии, но парчета от нея имаше само в подносите на родителите му.

Сигурна, че това е неволен пропуск, девойката се обърна, за да уведоми готвачката. Тя продължаваше да мъмри Мег. Тъй като знаеше много добре на каква опасност се излага, когато я прекъсне в такъв момент, тя реши да поеме нещата в свои ръце. Нямаше възможност да бъде с Никълъс, но поне можеше да се погрижи той да си получи сладкиша.

Като си представяше усмивката му, когато го опита, тя избра най-апетитните парчета от другите два подноса и ги постави в неговия. В този момент се появи Джулиъс, третия лакей, за да вземе таблата на младия мъж. Двамата се поздравиха и всеки продължи да си върши работата.

Междувременно в другия край на кухнята готвачката продължаваше да гълчи Мег, като сочеше гневно към причината: чиния с плодов сладкиш.

— Така. Сега разбра ли? — попита тя, вперила поглед в слабото момиче със зачервено лице пред себе си.

Слугинята закима така енергично, че бонето й падна.

— Да, госпожо. Лорд Линдхърст не трябва да яде нищо, което съдържа ананас, тъй като се обрива и получава сърбеж от него.

— Освен другите неприятни неща — измърмори готвачката и се намръщи.

Бедният лорд Линдхърст. Слава Богу, че беше видяла как Мег слага ананасовия сладкиш в подноса му.

— Моля за извинение, госпожо — прошепна момичето, като се наведе, за да си вдигне бонето. — Но негово височество нямаше ли да усети, че в сладкиша има ананас, и да не яде повече от него?