Читать «Софи» онлайн - страница 155

Той се успокои и се върна отново към проблема със Софи и теорията, че или я бе изплашил, или я бе отвратил със своята страст. След кратък, но сериозен размисъл отхвърли и двете причини, защото не бяха убедителни. Не и след като си спомни как тя бе отвърнала на ласките му. Начинът, по който се бе вкопчила в него и застенала, говореше по-скоро, че нейната страст бе не по-слаба. Това го наведе на друга мисъл; възможно ли бе Софи да е изпитала срам от своето поведение и сега да й е неудобно да го погледне?

Почеса се. Това действително би могло да обясни защо скачаше всеки път, като го види. Да, но човек — почеса се по врата — не можеше да разчита винаги на логиката на женския ум. Както знаеха всички мъже, в начина, по който мислеха жените, нямаше нито хармония, нито причина. Колкото до действията им…

Изпълнен с желанието да вие от безпомощност, Никълъс се почеса отново по врата. Беше обаче прекалено погълнат от сърдечните си проблеми, за да обърне внимание на този факт или на това, че езикът му отново беше изтръпнал.

След известен размисъл и усилено чесане той стигна до извода, че можеше да разреши проблема си само по един начин: трябваше да я намери и да я попита направо защо го избягва. А дали тя щеше да му даде задоволителен отговор…

На вратата се почука.

Изнервен от прекъсването, младият мъж извика:

— Влез!

Показа се икономът, задъхан и със зачервено лице, сякаш беше тичал.

— Е? Какво има, Диксън? — изръмжа графът, като се почеса по врата.

Как само сърбеше. Очевидно Джесъп го беше обръснал прекалено гладко тази сутрин.

След като помълча няколко секунди, докато си поеме въздух, икономът рече:

— Хиляди извинения, милорд, но вестителят на лейди Чадуик пристигна и възвести, че нейната карета трябва да се появи всеки момент.

Негово височество се почеса още веднъж; новината определено не му допадна. Без да се опитва да прикрива раздразнението си, той отвърна:

— Благодаря, Диксън. Ще сляза да ги посрещна.

Икономът кимна.

— Много добре, милорд.

И побърза да се върне на поста си.

Докато си представяше какво го очаква, Никълъс се почеса по корема. Това обаче не му донесе облекчение. Влудяващото усещане се усилваше. По дяволите, перачката трябва да се бе престарала с колосването на ризата му.

Младият мъж излезе от библиотеката, като се чешеше ту по една, ту по друга част на тялото. Когато стигна до вестибюла, вече всичко го сърбеше и му ставаше ту студено, ту горещо.

Докато очакваше нещастно Диксън да отвори вратата, той се замисли отново за плодовия сладкиш. Възможно ли бе готвачката да е сложила в него някакъв нов екзотичен плод, който също не му понасяше?

— Милорд! Пристигнаха! Каретата спря отпред — възкликна икономът и отново се изчерви.

Най-голямото желание на графа в момента бе да се разсъблече и да се потопи в пълна с хладка вода вана. Въпреки това излезе на площадката пред главния вход, като се молеше приветствията да бъдат по-кратки. Потисна с усилие желанието да се почеше по гърба и се спусна по стълбите, твърдо решен да изпълни джентълменския си дълг и да помогне на дамите да слязат от каретата.