Читать «Софи» онлайн - страница 146

— Нищо ми няма — промърмори той, — но със сигурност няма да мога да кажа същото за Хелън, ако не се заемеш незабавно с нея.

Линдхърст проследи погледа му; Хелън бе стиснала опашката на коня и тичаше след него, като се опитваше да го накара да спре. Той подскочи; младата жена политна назад и падна. Ужасен, че може да види как я прегазват пред очите му, графът се хвърли към тях и за малко не бе съборен от пощурелия жребец, когато вдигна своята гостенка и я притисна към себе си.

— Бау-бау! — пищеше тя, като се опитваше да се освободи.

Кучето се движеше зигзагообразно между краката на коня, лаеше, ръмжеше и избягваше копитата му с изумителна ловкост.

Хелън заби лакът в ребрата на своя спасител. Той я стисна още по-силно, за да я обездвижи, и извика:

— Какво, по дяволите, се опитваш да направиш? Да убиеш и себе си, и животните ли?

— Ами моето бау-бау! — изплака тя.

Докато Линдхърст мъкнеше съпротивляващото се и ритащо момиче на по-безопасно място, от конюшнята изскочиха четирима коняри, две момчета-прислужници в конюшнята и Оливър, главният дресьор. Маркизът, около когото сега се суетеше Софи, извика:

— Забравете за коня! Приберете проклетото куче. Джилбърт ще се успокои сам, щом измъкнете онзи демон изпод копитата му.

— Демон! Как смеете! — изпищя Хелън, като удряше Никълъс. Тъй като той все така отказваше да я пусне, девойката отметна назад глава и го изгледа. — Е, недей само да седиш като дръвник, Линдхърст! Направи нещо! Ако беше поне малко мъж, щеше да спасиш Минг-Минг.

— Както изглежда, Минг-Минг не желае да бъде спасявана. И щях да бъда още по-малко мъж, ако бях позволил да ти смажат глупавата глава — отвърна той, като гледаше как кучето ухапа един от конярите, който се опитваше да го задържи. — Но ако обещаеш да стоиш мирна и да не вършиш повече глупости, като тази да хващаш коня за опашката, ще направя каквото мога. Джилбърт е ценно животно и не желая да се нарани.

— Джилбърт ли? Не ме интересува този зъл кон. Ако в момента някой е в опасност, това е моята Минги.

— Не, твоята Минги е опасността — почти изръмжа младият мъж и я пусна.

Реши твърдо, когато всичко това приключи, да каже на майка си какво мисли за опитите й да го сватосва. Прекоси двора, спря за момент до баща си, който явно приемаше с удоволствие грижите на Софи, и тръгна към мястото, където конярите се бяха струпали край животните.

Нареди на хората да се разпръснат и извика, като щракаше с пръсти.

— Минг-Минг! Тук, момичето ми! — Кучето спря и погледна към него. Той щракна отново и коленичи. — Ела тук, Минг-Минг!

Щракна и посочи към земята до себе си.

Кучето изръмжа, хвърли се към сивия жребец и го захапа като пиявица за левия заден глезен. Нещастният кон изцвили и подскочи, като принуди конярите да се залепят за стената на конюшнята, за да не бъдат ритнати.

Хелън изпищя, сякаш я колеха. Никълъс се обърна в очакване да я види как хуква към кучето. За щастие мадмоазел бе там и не я пускаше.

— Пусни ме! — крещеше Хелън и подскачаше толкова буйно, че можеше да засрами дори развилнелия се жребец. Тъй като камериерката отказа да се подчини, тя я заплаши: — Ако не ме пуснеш, ще те уволня. Чуваш ли?